Производството е образувано е по жалба, подадена от С.С, с адрес в [населено място], срещу частта от заповед №ОХ - 461/31.05.2018 г. на министъра на отбраната по т. 1 относно израза "или по трудово правоотношение по Кодекса на труда", видно от направеното от него уточнение в открито съдебно заседание на 13.12.2018 г. Жалбоподателят поддържа в жалбата, че заповедта е общ административен акт, а оспорената част е издадена при липса на компетентност, при съществени нарушения на административно производствените правила, не е съобразена с материалния закон и не съответства на целта на закона, иска обявяване на нищожността на оспорената часта или отмяната й, присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят коригира искането и сочи, че няма претенции за присъждане на разноски.
Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.
Жалбата е допустима, като предявена от лице с правен интерес, срещу вътрешнослужебен акт на министъра на отбраната, който създава за жалбоподателя задължение за подаване на декларация, предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б и решение №21/26.10.1995 г. по к. д. №18/1995 г. на Конституционния съд. Действителността на акта се контролира от съда безсрочно, а жалбата следва да се счита и за подадена в срок и по отношение оплакването за незаконосъобразност, предвид липсата на доказателства за връчването й на жалбоподателя или уведомяването му за нея по друг начин, регламентиран в АПК.
Жалбоподателят С.С, видно от представеното по делото допълнително споразумение за изменение на съществуващото между страните трудово правоотношение от 20.12.2016 г. ( л. 13) е доцент във Факултет "Общовойскови" на Национален военен университет "В. Л" работещ по трудово правоотношение, като част от уговорените клаузи в споразумението е допълнително месечно възнаграждение за работа в системата на Министерство на отбраната.
Частично оспорената в настоящето производство заповед на министъра на отбраната относно определяне на...