Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на сдружение „Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права“ (ЕАЗИПА) и К.И против решение № 84/06.01.2017 г. по адм. дело № 944/2016 г на Административен съд – София град, с което са отхвърлени главните исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и акцесорните такива за законна лихва на двете лица против Министерство на културата за претърпени вреди от отменен мълчалив отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011г. по заявление № 12-00-0159/24.06.2011г.

Касаторите, представлявани от адв.. С, поддържат съвместна защита като по предмет на делото възразяват, че обжалваното решение е постановено като съдът не се е съобразил с уточнението на исковите претенции, произнасяйки се по иска за пропуснати ползи за периода 15.11.2011 г. – 21.10.2013 г., при условие, че предмета на делото обхваща периода 15.11.2011 г. – 25.06.2015 г, както и че не е отчел, че като причина за вредите са въведени „многобройни, конкретни и различни актове, действия и бездействия на министерството“, като мълчаливият отказ на министъра на културата да допълни Удостоверение № 12-00-0159/27.10.2011г. не е единственото основание на претенциите.

Във връзка с доказването на претенциите се оспорва, че съдът не е отчел признанието на ответната страна чрез писмо от 17.07.2015 г., че до 25.06.2015 г. ЕАЗИПА е имала пълното право на дейност като организация за колективно управление на авторски права (ОКУАП) по см. на чл. 40 и сл. от ЗАПСП отм. , ДВ. бр. 28/18 г.), както и че не са доказани имуществените вреди, тъй като допуснатата по делото ССчЕ. е приета от съда и не е оспорена от ответника. Оспорва се извода на съда за недоказаност на пропуснати ползи, като се посочва, че той противоречи на събраните по делото доказателства и възраженията в процеса, че ЕАЗИПА...