Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Монтана, против решение № 203 от 05.04.2018 г. постановено по адм. д. № 13/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отменена заповед №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017 г. на директора на ДСП – Монтана, с която на Г.Г е отказано отпускането на целева помощ за отопление, тъй като не отговаря на условията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредбата) във връзка с § 1 от ДР на Наредбата и § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП, потвърдена с решение №12-РД06-0066/20.12.2017 г. на директора на РДСП – Монтана и е изпратил делото като преписка на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Монтана, за преценяване правото за отпускане на целева помощ за отопление на Г.Г, по заявление – декларация вх. №ЗСП/ДМ/5536 от 31.10.2017 г., при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба – Г.Г от [населено място], оспорва жалбата в писмена защита и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение Административен съд – Монтана е отменил по жалба на Г.Г заповед №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017 г. на директора на ДСП – Монтана, потвърдена с решение № 12-РД06-0066/20.12.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Монтана, и преписката е изпратена на директора на ДСП – Монтана за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решение.
За да постанови това решение съдът е приел, че е незаконосъобразна, тъй като преценката на административния орган е направена без да са изяснени всички, релевантни за случая обстоятелства в нарушение на чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, респ. на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като изобщо не е извършена такава за правото на подпомагане на молителя. По съображения в този смисъл е отменил атакувания акт и върнал преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният съд е установил подробно фактическата обстановка по спора и е приложил правилно материалния закон. Безспорно е установено, че Г.Г е подал до директора на ДСП – Монтана молба – декларация вх. №ЗСП/ДМ/5536 от 31.10.2017 г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари. Декларирал е, че е разведен, безработен, с адресна регистрация в [населено място], [улица], клинично здрав. Приложил е копие от решението на РС - Монтана по гр. д. №1265/1996 г., от което е видно, че същият е разведен. Видно от социалния доклад, социалните работници са посочили, че при извършване на социалната анкета жалбоподателят е извършвал монтажна дейност и нивелация на ПВЦ дограма на втория етаж от къщата, която е собственост на бившата му съпруга Н.В и нейната сестра С.. Като по данни на ответника по касация на първият етаж от къщата живее със семейството си синът му, който му помага. Опитал се да убеди социалните работници, че до преди дни спял под навес използван за склад с чували с палети, строителни материали, щайги и др. От познат тайник намерил ключа на приземния етаж, в който живеела сама по негови данни съпругата му и го отворил, като вътре бил извършен скорошен ремонт с добър интериор, имало мъжки домашни дрехи, мъжки чехли и тоалетни мъжки принадлежности. По информация от съседи жалбоподателят живее при бившата си съпруга от години, като при справка от НБД „Население” от 10.02.2017 г. жалбоподателят има еднакъв настоящ и постоянен адрес с бившата си съпруга Н.В. В доклада е посочено, че Георгиев съжителства на семейни начала с г-жа Василева, която е работеща и не отговаря на условията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с § 1 от ДР на Наредбата и § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП. С оспорената заповед №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017 г. на директора на ДСП – Монтана, е прието, че Г.Г не отговаря на условията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с § 1 от ДР на Наредбата и § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП, тъй като липсват данни за материалното и имущественото състояние на съжителстващото на семейни начала с жалбоподателя лице – Н.В, като този административен акт е оспорен пред директора на РДСП – Монтана. По подадената жалба е изготвен протокол от 12.12.2017 г. от социалните работници посетили Георгиев, а от директора на ДСП – Монтана е изготвен писмен доклад до директора на РДСП – Монтана, като последният с решение № № 12-РД06-0066/20.12.2017 г. е отхвърлил жалбата срещу административния акт.
От правна страна, на основание чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за предоставяне на социални помощи се уреждат с Правилник за прилагане на закона. Съгласно чл. 8 от ППЗСП социалните помощи се отпускат по постоянния адрес на лицата, на който се извършва и социалната анкета. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 от ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Според ал. 3 на чл. 2 от наредбата, основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а в ал. 4 в относимата редакция (ДВ, бр. 57 от 2017 г., в сила от 14.07.2017 г.) е посочен начинът на определяне на диференцираният минимален доход за отопление.
Редът за отпускане на социалните помощи е регламентиран в разпоредбите на чл. 26 - 28 от ППЗСП. В чл. 27, ал. 1 ППЗСП е предвидено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2, в ал. 2 е посочено, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, а в следващите алинеи подробно са уредени процесуалните действията, които следва да извърши социалният работник в случай, че поради отсъствие на лицето социална анкета не може да бъде извършена, като според ал. 5, ако в срока по ал. 4/3-дни, считано от датата на уведомлението/ лицето не се яви за справка в Дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. В чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. е предвидено, че в срок до 20 дни от подаване на молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 от ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Легално определение за понятието "социална анкета" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР ЗСП, според което "социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От това определение се налага изводът, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ, като проверката в дома на лицето е само един от способите за събиране на информацията, която е релевантна за преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета, социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й /в случая това са цитираните по-горе разпоредби на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и чл. 10 и 11 от ППЗСП/, както и да проучи необходимата в тази връзка документация.
В чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗСП е предвидено, че Агенцията за социално подпомагане осъществява дейност по предоставяне на социални помощи и социални услуги, като в ал. 2 на същия член е посочено, че за изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите "Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до Национална база данни "Население", който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й. Именно при провеждане на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането за отпускане на социална помощ, съответният социален работник от АСП следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2 от ЗСП, като събере необходимата информация от съответните служби, органи, организации и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне на поисканата социална помощ. От съдържанието на приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, представляващо образец за социален доклад, е видно, че за установяване на релевантните факти и обстоятелства, е необходимо събиране на информация именно по начина, посочен в чл. 6, ал. 2 от ЗСП.
В обобщение на изложеното следва да се посочи, че посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ППЗСП при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. В случая административният орган е нарушил правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, като не е изследвал релевантните за спора обстоятелства за правото на подпомагане на лицето Г.Г. Те са изследвали обстоятелства за „съжителстващи на семейни начала“, а не за правото на самото лице за социално подпомагане. В молбата-декларация Георгиев е посочил, че живее сам и е разведен, както и че няма собствени доходи. В мотивите на оспорената заповед е отбелязано, че няма данни за имущественото и материално състояние на госпожа Василева, в качеството й на съжителстващо с Георгиев лице, а в същия административен акт е определен диференцирания минимален доход за отопление за всяко от съжителстващите лица по реда на чл. 2, ал. 4, т. 5 от Наредбата. Тази разпоредба обаче, касае диференцирания минимален доход за отопление за всеки един от съвместно живеещи съпрузи. В случая е безспорно, че Василева и Георгиев, са разведени, поради което това правно основание не съответства на фактически изложените от органа основания за отказ – не са семейство. Правното основание, което определя диференцирания минимален доход за „съжителстващи лица“ е чл. 2, ал. 4, т. 9 от ЗСП в относимата редакция, където размерът е 224, 68 на сто от ГМД.
Освен изложеното следва да се отбележи, че липсата на данни за имущественото и материално състояние на съжителстващото лице, не е сред посочените в чл. 2, ал. 1 от Наредбата изисквания, които обосновават отказ от предоставяне на целева помощ за отопление.
Административният орган не само, че не е указал на Георгиев да представи данни за доходите на Василева, не е поискал никакви доказателства от негова страна за установяване и на обстоятелството, че с последната са „съжителстващи лица“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП, а въз основа на субективна преценка на социалните работници, е издал оспорения отказ, с твърдение за невярно деклариране от страна на лицето.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 35 и чл. 36 от АПК и не е изпълнено изискването на чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обстоятелствата по същество, които е следвало да прецени административният орган, а именно има ли необходимост Георгиев от отпускането на целевата помощ за отопление, изобщо не са изследвани. В молбата – декларация ответникът по касация е посочил, че е живее сам, че е разведен и няма собствени доходи. Въпреки възражението от Георгиев в административното производство, директорът на ДСП – Монтана, въобще не е определил размера на средномесечния му доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация, а е мотивирал отказа само с това, че лицето съжителства на семейни начала с Н.В, за която няма данни за получаваните доходи, като в същото време е определил диференцирания минимален доход за отопление за всяко едно от съвместно живеещите съпрузи по реда на чл. 2, ал. 4, т. 5 от Наредбата, след като от страна на Георгиев е представено решение за развод, а не за лице съжителстващо с друго лице на основание чл. 2, ал. 4, т. 9 от Наредбата, където процента от ГМД е определен на 224, 68. Липсата на относимите към момента на издаване на административния акт води и до липса на мотиви на същия, от което следва, че заповедта за отказ е незаконосъобразна.
Визираните обстоятелства са дали основание на първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано да приеме, че оспореният индивидуален административен акт – предмет на първоинстанционното производство, е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел.
Като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил изпращане на преписката с указание за ново произнасяне по молбата за отпускане на социална помощ, решаващият състав е постановил правилно решение. Административният орган е нарушил законоустановената процедура във връзка с установяване правото на едно лице да получи социална помощ и при връщане на преписката на органа, административното производство следва да продължи от опороченото действие.
По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 05.04.2018 г., постановено по адм. д. № 13/2018 г. по описа на Административен съд – Монтана. Решението не подлежи на обжалване.