Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В.В против решение № 242 от 30.03.2017 г. по адм. дело № 1168/2016 г. на Административен съд – София област. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател претендира да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени оспорения административен акт, както и да му се присъдят сторените разноски пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – И.Д в качеството му на младши инспектор в Районно управление гр. Б., не е изразил становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прием следното:

С обжалваното решение Административен съд – София област е отхвърлил жалбата на В.В против заповед за задържане № 655/06.12.2016 г. на мл. инспектор в Районно управление гр. Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон и преследваната от закона цел. Счел е за установено от фактическа страна, че на 06.12.2016 г. по повод получен сигнал за нанесен побой на лице на [улица], гр.[населено място], адресът е посетен от полицейски органи. По сведения на свидетел на случилото се и след проверка...