Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 160, ал. 6 и от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).
Образувано е по жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ – Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 501/15.03.2018г., постановено по адм. дело № 2832/2017г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) № Р-0225-1400022-091-01 от 19.11.2014г. на органи по приходите при ТД НАП - Бургас, потвърден с решение №46/04.02.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Бургас при ЦУ НАП. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В изложението са изтъкнати доводи за издаване на РА от компетентен орган с посочване на нормите на ДОПК. С позоваване на длъжностни характеристики касатора сочи, че органите издали процесните заповеди за възлагане на ревизии са равни по степен, а именно началник отдел и началник сектор. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и решаване делото по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна, не изразява становище по основателността й.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано след като с решение №12199/12.10.2017г. по адм. дело №3817/2017 г. Върховен административен съд е отменил решение № 215/16.02.2017 г. по адм. дело № 366/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания.
Констатирано е, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1400022/29.04.2014 г. издадена от К.К на длъжност началник отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция „СДО“ („Средни данъкоплатци и осигурители“) при ТД на НАП Бургас, оправомощен да издава ЗВР, съгласно Заповед № РД-29/06.01.2014г. на директора на ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „Предел“ ООД.
Със заповед № РД-294/07.05.2014 г. и решение № 46/07.05.2014г., на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, предвид одобрена нова организационно-управленска структура на ТД НАП-Бургас и закриване на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ (с Решение № РМФ-50/10.04.2014 г. на управителния съвет на НАП), директорът на ТД НАП-Бургас е иззел разглеждането и решаването на ревизионното производство на „Предел“ ООД и е възложил правомощията на орган по възлагане на ревизията и издаване на ревизионен акт на Н.Ж, на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД НАП-Бургас. Н.Ж е издала заповед за възлагане на ревизия № 1400870/08.05.2014г., връчена на 15.05.2014г., а РА е издаден на 19.11.2014г. от Н.Ж, като възложител на ревизията и от В.Г, ръководител на ревизията.
За да достигне до извод за нищожност на оспорения акт първоинстанционният съд е съобразил необходимостта от изследване наличието на третата хипотеза от нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, а именно трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Съдът като се е позовал на горната разпоредба на ДОПК е счел, че наличието на структурни и организационни промени в ТД на НАП Бургас не следва да се възприема като основание да се приеме, че за възложителя на ревизията - К.К - началник отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция „СДО“ при ТД на НАП Бургас е налице трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Посочил е, че за да е налице тази хипотеза на закона, следва да бъдат представени доказателства, че възложителят вече не заема длъжност в Националната агенция за приходите, респективно, че заема длъжност, която изключва компетентността по възлагане на ревизии.
Съдът е посочил, че независимо от дадените указанията в съответствие с отменителното решение на ВАС, касаторът не е представил длъжностна характеристика за длъжността началник сектор „Проверки“ в отдел „Проверки“, на каквато длъжност е бил преназначен К.К.В неизпълнението на даденото указание, респективно липсата на длъжностна характеристика, съдът позовавайки се на Заповед № РД-294/07.05.2014г. на Директора на ТД на НАП Бургас, е обосновал извод, че Костов не е сред изрично оправомощените органи по приходите, които могат да възлагат ревизии.
Решаващият състав при тълкуване разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК е счел, че изземване на преписката е ограничено от задължението тя да бъде възложена на орган, равен по степен на този орган, от когото преписката с иззета. Като е намерил визираното условие за неспазено, съдът е приел осъщественото изземване и превъзлагане на ревизионното производство за незаконосъобразно. Последното е довело съда до извода, че определената като орган по възлагане на ревизията и издаване на ревизионен акт Н.Ж - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас се явява без материална компетентност за осъществяване на вменените й задължения. Така мотивиран съдът е прогласил РА за нищожен. Решението е правилно като краен резултат.
Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в приложимата й редакция след изменението й с ДВ, бр. 82 от 2012г. предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Визираната разпоредба е императивна и като регламентираща компетентност следва да се тълкува само стриктно. Същевременно чл. 7, ал. 3 ДОПК сочи, че горестоящият орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, в случаите, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.
Настоящата касационна инстанция намира, че разпоредбата на чл. 112 ал. 2, т. 1 ДОПК не поставя изискване каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор за възлагането на ревизии орган по приходите. Поради това не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, определени да възлагат ревизии. Единственото условие е това лице да притежава качеството „орган на приходите.” Трайна е съдебната практика на ВАС, че горестоящият орган може да изземе правомощия от един орган по приходите и да ги възложи на друг само при наличието на някоя от визираните в чл. 7, ал. 3 ДОПК хипотези, като преназначаването от една длъжност на друга в рамките на приходната администрация не попада в понятието „трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения” по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, тъй като лицето не губи качеството си на орган по приходите.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, които да са обусловили нареденото изземване на неприключилите ревизионни производства. Преструктирирането на дирекции в ТД на НАП не може да се квалифицира като трайна невъзможност на компетентния орган по приходите, след като неговата длъжност е причислена към друг отдел. Съгласно сочената по-горе заповед К.К е продължил да заема длъжност, включваща се в обхвата на органите по приходите по чл. 7, ал. 1 ЗНАП, поради което не може да се приеме, че той е бил в трайна невъзможност за изпълнение на служебните си задължения по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК.Сременно, степента на органа, от който е иззет въпросът не е равна на степента на органа, на който е възложен. ЗВР, инициирала производството, е издадена от началник – отдел, а впоследствие новата ЗВР - от началник – сектор. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП това са различни органи по приходите, които са и в йерархична субординация. В този смисъл са и Решение № 818/26.01.2016 г. по адм. дело № 6113/2015 г., по описа на ВАС, Решение № 13914/19.12.2016 г. по адм. дело № 8843/2016 г., по описа на ВАС, Решение № 5006 от 21.04.2017 г. по адм. д. № 10621/2016 г., по описа на ВАС, Решение № 6601/29.05.2017 г. по адм. дело № 6333/2016 г., по описа на ВАС и др./.
По аргумент от по-силното основание, дори и при промяна на териториалната компетентност на органа по приходите, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ДОПК сочи, че производството се довърша от органа, който го е започнал. При липсата на твърдения и данни за отвод или самоотвод на Костов, за трайна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения или за изгубване на качеството му на орган по приходите, именно той, като възложител на ревизията, е следвало да издаде ревизионния акт.
Като е намерил най-тежкия порок и е обявил оспорения РА за нищожен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
След като оспорения пред настоящата инстанция първоинстанционен съдебен акт не страда от описаните в жалбата пороци, а такива не са установени и при извършената пред настоящата инстанция проверка за основателност на касационните оплаквания, то той следва да бъде изцяло потвърден, като бъде оставен в сила.
При този изход на разноски не се дължат нито в полза на касатора, нито на ответника по касацията, предвид липсата на процесуално представителство и направени пред настоящата инстанция такива.
Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 501/15.03.2018г., постановено по адм. дело № 2832/2017г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.