Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „С. Ш – С.Ф“ ЕООД, представлявано от управителя Г.С, чрез адв.. Т, срещу Решение № 2776 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2516/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616008008-091-001/06.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис С. З, потвърден с Решение № 463 от 08.08.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 838 105, 84 лв. и начислени лихви в размер на 116 972, 24 лв.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото не са обсъдени предпоставките за непризнаването на право на данъчен кредит, нито представените по делото доказателства. Твърди, че за всяка доставка е налице фактура, фискален бон и други документи, доказващи реалното извършване на доставките. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно иска постановяване на друго решение, с да се отмени ревизионния акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът – директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал....