Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.В оторизиран член на Комисия за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, чрез процесуален представител, против решение № 6005 от 25.10.2017 г. по адм. д. №8621/2017 г. на Административен съд София-град/ Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.В оторизиран член на Комисия за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, чрез процесуален представител, против решение № 6005 от 25.10.2017 г. по адм. д. №8621/2017 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменен отказ, обективиран в Решение № ДОИ-45/09.08.2017г. на член на КЕВР, за предоставяне на достъп до поисканата от Я.Д обществена информация със заявление вх. № ДОИ-43/23.06.2017г., и преписката е изпратена на административния орган, при спазване на законовите срокове и при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски.
Ответникът, чрез адвокат Д.Д оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната неоснователност в писмени бележки и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За са постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби.
Съдът е счел, че страните не спорят, че поисканата информация е обществена, като постановения отказ да се предостави информация относно предоставяне на заверени преписи от разпоредителните части на всички лицензии, издадени на „ЕВН България електроснабдяване „ЕАД.
За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема, че търсените от Я.Д, по реда на ЗДОИ, заверени преписи от разпоредителните части на сочените лицензии обуславят надделяващ обществен интерес по смисъла на параграф 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ,поради което отказът на задължения субект да бъде предоставена исканата информация е незаконосъобразен. Също така приема, че поисканата информация ще позволи на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект – комисията, а именно при какви специални условия са издадени лицензиите на електроразпределителните дружества и по този начин ще се повиши прозрачността и отчетността на комисията. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на административния акт са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, регламентираща основание за отказ за предоставяне на обществена информация по реда на закона, в случаите, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставянето й, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
В случая е поискан достъп до обществена информация за разпоредителните части на всички лицензии, издадени на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, с която част се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания. Изрично е посочено, че под разпоредителна част на лицензията следва да се разбира съдържанието по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21 март 2013 год. за лицензиране на дейностите в енергетиката. В цитираната норма законодателят е посочил какво съдържа лицензията, като в т. 9 от същата е предвидено, че съдържа разпоредителна част, с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания, в т. ч. за координатор на балансираща група, определени в действащите нормативни, общи и индивидуални административни актове.
Правилно административният съд е определил, че Димитрова е поискала достъп именно до тази разпоредителна част. Тази информация не се публикува в публичните регистри. Специалните условия по лицензията се определят в зависимост от лицензионната дейност с оглед чл. 51 от Наредба № 3/2013 год. Ето защо, правилен е изводът на инстанцията по същество, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и чл. 10 от посочения закон, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЕ, лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензията за пренос и разпределение на електрическа енергия, безспорно засяга обществения живот в страната и предоставянето на информация за конкретните й параметри дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган.
Установено е, че исканата информация се отнася за трето лице. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Обоснован е изводът на административния съд, че сезираният орган не е анализирал поради какви причини третите лица не дават съгласие – търговска тайна или поради нелоялна конкуренция (по арг. на чл. 17, ал. 3 от ЗДОИ, във връзка с ал. 2 от същата новела). При излагане на подробна аргументация с оглед посочените две хипотези, исканата информация може да се откаже, но действително такъв анализ липсва, както изрично съдът посочил в мотивно-съобразителната част на атакуваното решение.
Също така в ЗДОИ е предвидено изключение от общия принцип с чл. 17, ал. 2, предл. последно от ЗДОИ и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, според които съществува задължение за предоставяне, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на параграф 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. С т. 5 от параграф 1 от ДР на ЗДОИ е създадена оборима презумпция за доказване на противното. Правната последицата от последната е, че обръща тежестта на доказване, установена с чл. 170 от АПК, като в случая не заявителят, а органът следва да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес. П. нарушение е от категорията на съществените и е нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно първостепенният съд е посочил, че пълната липса на мотиви са основание за отмяна на оспорения административен акт.
Оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон също са неоснователни. Административен съд София – град при правилно тълкуване и прилагане на текста на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е изложил съображения, че е налице надделяващ обществен интерес, поради което законосъобразен е и изводът за приложение на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ – не е необходимо съгласието на трето лице, когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация.
Предвид изложеното, решението на АССГ като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 500 лева - заплатено възнаграждение за един адвокат. Видно от представеният по делото договор за правна помощ, договореното възнаграждение е изплатено изцяло, поради което неоснователно е възражението на касатора, че се касае за оказана безплатна правна помощ, без основание за това.
Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6005 от 25.10.2017 г. Постановено по адм. д. №8621/2017 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране решение да заплати на Я.Д от [населено място] сумата 500/петстотин/лева разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.