Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Център "Фонд за лечение на деца" срещу решение № 7595/13.12.2018 год. по адм. д. № 3444/2018 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на Д. Р., малолетен, чрез законния си представител О.Р заповед № 189 от 08.03.2018 год. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за организационно и финансово подпомагане с вх. № 3-101/30.01.2018 год. в съответствие с мотивите на решението. С определение от 15.04.2019 год. съдът на основание ПМС № 54/28.03.2019 год. и закриването на център „Фонд за лечение на деца“ считано от 01.04.2019 год. е заличил като касатор по делото директора на център „Фонд за лечение на деца“ и е конституирал като касатор НЗОК.
В касационната жалба се поддържат оплаквания срещу решението като неправилно, поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторат претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Д. Р. представляван от законния си представител О.Р редовно уведомена, се представлява в съдебно заседание от адв.. Н, която поддържа подадения отговор по касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С процесната заповед № 189 от 08.03.2018 год. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" на основание чл. 43, ал. 3, предл. последно във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, буква "а" от Правилник за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" /ПДОРЦФЛД/ и въз основа на Предложение на Обществения съвет с Протокол № 13/2018 год. от проведено редовно заседание на 07.03.2018 год. по заявление за организационно и финансово подпомагане с вх. № З-101/30.01.2018 год. е отказано поисканото организационно и финансово подпомагане за лечението в чужбина на Д. Р. [дата на раждане] год. с диагноза [диагноза], за лечение в "Централна болница Люксембург". Лечението е отказано с мотива, че необходимите диагностични и лечебни процедури могат да се извършат своевременно в България в УМБАЛ „Ц. Й-ИСУЛ“.
Решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице визираните в жалбата касационни основания. При всестранно, пълно и ясно установената фактическа обстановка, въз основа на доказателствата в административната преписка и заключението на съдебно-медицинската експертиза, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесната заповед на Центъра "Фонд за лечение на деца". Изводите на АССГ изцяло се споделят от настоящия касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение.
Правилно е приел първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта на директора на център „Фонд за лечение на деца“ е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като актът е немотивиран. Съдът е извел извод, че актът се счита за немотивиран не само когато в акта не са изложени никакви съображения относно издаването му, но и когато от изложените такива не може да се направи извод за действителните съображения на органа довели до издаване на акт с процесното съдържание. Не е спорно по делото, че подаденото от законната представителната на детето О.Р заявление е за продължаващо лечение. Този извод се извежда от представените по делото 6 заповеди на касатора, с които е отпуснато финансово подпомагане на детото за лечение в чужбина. При наличието на такова заявление съгласно чл. 38 от ПДОРЦФЛД директорът на фонда може да включи заявлението в дневния ред, без да го предоставя на външен експерт. В нарушение на това изискване директорът на фонда е изискал становище на двама външи експерти съобразно профила на заболяването. Съгласно първото получено становище лечението на детето може да се извърши в България, в УМБАЛ „Ц. Й-ИСУЛ“, където се извършват подобни микроларингохирургични интервенции, тъй като клиниката по УНГ разполага с СО2 лазер и възможност за локално приложение на ваксината. Въпреки това изявление д-р. П е посочила, че „….. започналото лечение в клиника в Люксембург е редно да продължи лечението си на същото място…“. Съгласно заключението на втория експерт доц. д-р Ц.Ц лечението може да се извърши в България, в УМБАЛ „Ц. Й-ИСУЛ“, където е налице СО2 лазер и обучен персонал. Въз основа на тези заключения административният орган е постановил обжалваната заповед за отказ от финансово подпомагане. Никъде обаче в нея или в документ част от административната преписка не се съдържат мотиви, от които да става ясна причината, поради която органът е отказал финансовото подпомагане. При положение, че преди последното заявление са издадени шест заповеди за отпускане на финансово подпомагане, не е ясно какво е довело до издаване на процесния отказ. Още повече, че на административният орган му е било известно положителното повлияване на детето от прилаганато лечение в клиниката в Люксембург. В тази връзка правилно първоинстанционниятсъд е приел, че заповедта е издадена при съществено нараушение на производствените правила, тъй като същата не съдържа мотиви, от които да се изведе волята на органа да издаде акт с процесното съдържание.
Въпреки липсата на мотиви в заповед № 189/08.03.2018 год. първоинстанционният съд е обсъдил и въпроса отсносно наличието на условия в Рбългария за извършване на търсеното лечение. Приел е, че в УМБАЛ „Ц. Й-ИСУЛ“ неколкократно е извършвано лечение на детето без особен успех въпреки наличието на СО2 лазер. Операцията се извършва с модел Sharplan-1040 и с роботизирана лазерна система за микрохирургия Sharplan compact 40C Acublade. Тази апаратура и използвания метод на лечение са били налични много преди първото финансово подпомагане на детето, т. е. не е налице ново обстоятелство, което да доведе до промяна на условията в България за лечение на заболяването. Такива обстоятелства не са описани и в становищата на експертите дали заключение, че заболяването може да се извърши в България. При това положение не е ясно защо директорът на фонда е приел, че след като детето шест пъти се е лекувало в чужбина при това успешно, вече са налице условия за лечението му в България.
Издадената заповед е постановена и при неправилно приложение на материалния закон. Същата е мотивирана с липсата на материалната предпоставка по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. а от ПДОРЦФЛД, съгласно която Фондът осъществява следните дейности: диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Р. Б. АССГ правилно е приел, че е нарушен материалния закон, позовавайки се на заключението на вещото лице и на доказаталствата по делото. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице при лечението на заболяването се прилага комплексна терапия включваща хирургична интервенция и употреба на противовирусни препарати. Действително в България се прилага първата част на лечението, но не и втората включваща употребата на препарата „Цидофовир“. Въпреки разрешението за употреба на този препарат в България на практика същият не се прилага предвид високата му цена и липсата на обучени специалисти с практически опит при употребата му. Правилно съдът е преценил, че не е необходимо само да има теоретична възможност за извършване на лечението на детето в страната, а е необходимо тази възможност да е реална. За да се прецени, че едно заболяване може да се лекува успешно в България следва да са налице условия за това включващи наличие на съответната апаратура, медикаменти и обучени специалсти с практически опит довел до положителни резултати при лечението на съответното заболяване. Не може да се сподели тезата на фонда, че наличието само на апаратура и теоретична възможност препарата „Цидофовир“ да се закупи означава, че в България има условия за приложение на лечението на детето.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания за неправилност на съдебното решение на Административен съд София-град. Решението следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Според изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят съдебно - деловодни разноски съгласно направеното такова изрично искане и представен списък по чл. 80 ГПК, като му се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7595/13.12.2018 год. по адм. дело № 3444/2018 год. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА НЗОК в качеството му на правоприемник на Център "Фонд за лечение на деца" да заплати на Д. Р.- малолетен, представляван от законния си представител О.Р сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.