Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на "Електрик кар М" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя К.С, подадена против решение № 4776 от 12.07.2018 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, по адм. д. № 195/2018 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв.. А се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви по оплакванията и обстоятелствата в жалбата, свързани с неизпълнение от адм. орган на задължителните указания на съда. Касаторът счита, че решението е необосновано, защото правните изводи на съда за законосъборазност на процесния акт не отчитат действителната фактическа обстановка. Изразява становище, че тези нарушения са довели и до нарушаване на материалния закон. Претендира отмяна на обжалваното решение и за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразно постановена. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски с приложен списък за тях.
Ответникът - кметът на Столична община оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Стойнева, която пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - ЕТ"М.В", гр. Х. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв.. А, който в съдебно заседание изразява становище за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване решението на първоинстанционния съд, като претендира заплащане на направените в прцеса разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, правилно решаващият състав е приел, че оспореният акт е законосъобразен, предвид чл. 14 ал. 2 и др. ЗОбС и чл. 35, чл. 36, чл. 41 и др. от Наредба за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на Столична община и е отхвърлил оспорването. Изводите за компетентност на адм. орган, за мотивираност на акта и, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са в съответствие с ТР 4/2004 г. на ВАС, ПВС 4/76 г. и ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС, предвид наличните писмени доказателства. Според участващия по делото прокурор АССГ е направил верен извод, че изложените мотиви в протокола на комисията относно оценяването по втория критерий, макар и пестеливи, са в съответствие с критериите за класиране и оценка на офертите утвърдени с конкурсната документация.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Електрик кар М" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 4776 от 12.07.2018 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Електрик кар М" ООД със седалище и адрес на управление гр. С., 1592, район Искър, против Заповед № СОА17-РД98-76/06.12.2017 г. на зам. - кмета на Столична община и "Електрик кар М" ООД е осъдено да заплати на Столична община сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че при провеждане на оспорената конкурсна процедура и при издаване на процесната заповед не са допуснати твърдяните от жалбоподателя отклонения от задължителни процедурни правила и противоречия с материалния закон. При извършения фактически и правен анализ първоинстанционният съд е преценил, че правилно са приложени нормите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/, в изпълнение на които е обявен конкурс № 20-СО 2011 за отдаване под наем на части от имоти - публична общинска собственост, за поставяне на преместваеми обекти и атракционни съоръжения по приложена схема. В мотивите на обжалваното решение е констатирано, че не са установени нарушения на процедурните правила при утвърждаване на конкурсната документация, съдържаща критериите и методиката за оценка на кандидатите, които са определени с утвърждаване на конкурсната документация. Първостепенният съд е счел, че решението на конкурсната комисия е взето в съответствие с изискванията за обективност и оценката на постъпилите предложения е извършена в съответствие с утвърдените критерии и при спазване на обявената методика. Във връзка с възраженията на жалбоподателя относно соченото от него лишаване на участниците от правото да присъстват в заседанията на комисията, първоинстанционният съд се е позовал на чл. 36, ал. 4 НУРПТКСО, по силата на която разпоредба разглеждането на офертите и решенията се взимат в закрито заседание от комисията. От тук е изведено заключение, че не е налице твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност при издаване на процесния административен акт.
Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационно основание, изискващо неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспорения съдебен акт точно е констатирано, че с решение № 10251/02.08.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 3127/2017 г. е оставено в сила решение № 391/17.01.2017 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 4815/2016 г., с което е отменена заповед № СОА-16-РД-98-23/14.04.2016 г. на кмета на Столична община, с която е утвърдено класиране на участници в конкурс № 20-СО-2011 г. и е върната адм. преписка за повторно разглеждане и класиране на офертите за провеждане на конкурс № 20-СО-2011 г. по позиция № 1.3 - обект 14 за отдаване под наем на част от имот - публична общинска собственост - "Южен парк - 3 ч.", район "Триадица", за поставяне на преместваеми обекти и атракционни съоръжения по приложената схема. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател за неизпълнение на задължителните указания, които са били дадени в горепосочените две съдебни решения. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в диспозитива на визираното влязло в сила съдебно решение не е дадено указание за прекратяване на конкурсната процедура и за откриване на нова такава, а преписката е върната за ново произнасяне. Следва да се има предвид, че в мотивите, изложени в решение № 10251 от 02.08.2017 г. на ВАС са установени две групи нарушения, а именно: конкурсът, включващ действия по отварянето на офертите и оценяването на кандидатите не е проведен в деня, посочен в конкурсната документация; поставените оценки по качествения критерий за оценяване не са мотивирани, тъй като конкурсната комисия не е изложила съображения за извършеното оценяване по критерия "Концепция за развитието на обекта". Следователно в случая е без правно основание твърдението на касационния жалбоподател за необходимост от прекратяване на процесната конкурсна процедура, тъй като изцяло са изпълнени указанията на съда. В хода на първоинстанционното производство е установено по безспорен начин, че в изпълнение на влязлото в сила решение № 391 от 17.01.2017 г. по адм. д. № 4815/2016 г. на Административен съд - София-град и на основание решение № 223 от 14.04.2011 г. на СОС е открита процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем на имот - публична общинска собственост, по позиция 1.3 - обект 14, за отдаване под наем на част от имот - публична общинска собственост. От приетата по делото утвърдена конкурсна документация е видно, че в раздел 10 са посочени критериите и методиката за оценка: размер на наемната месечна цена - до 50 точки за най-висока наемна цена и Концепция за развитие на обекта - до 50 точки. Обявена е и формула за изчисляване на точките по двата критерия като оценката е комплексна и представлява общия сбор от получените точки. Не е спорно обстоятелството, че в настоящия конкурс са подали предложения двама кандидати, като от приложените оферти е видно, че предложената месечна наемна цена от жалбоподателя възлиза на 1210.00 лева, а от заинтересуваната страна е 2100 лева. Двамата кандидати са представили изискуемата концепция за развитие на търговския обект. В приложения по делото протокол, представляващ официален документ, който не е оборен от страна на жалбоподателя, се установява, че конкурсната комисия е провела заседание точно на обявената дата за провеждане на конкурса - 23.11.2017 г. Двамата кандидати са допуснати до участие в конкурса, като е преценено, че са представени изискуемите от конкурсната документация приложения, след което са отворени пликовете с офертите на кандидатите и техните предложения са разгледани с извършване на сравнителна оценка по обявените критерии. Жалбоподателят е бил оценен общо със 78, 8 т. по следния начин: 28, 8 точки за предложената наемна цена, изчислена по обявената в документацията формула и 50 точки за концепцията за развитие на обекта. Заинтересованата страна е оценена със 100 точки - 50 за предложената наемна цена и 50 точки по качествения критерий. По отношение на възражението на касатора, че конкурсната комисия е била назначена след започване на работата й, касационният съдебен състав счита, че е неоснователно, защото от съдържанието на горепосочения протокол се установява по безспорен начин, че заседанието на конкурсната комисия е проведено на обявената дата, а съставът на тази комисия е назначен на същата дата, което означава, че не е налице твърдяното по - късно назначаване на конкурсната комисия. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд и изразеното становище от участващия по делото прокурор от ВАП относно наличието на изискуемите мотиви при оценяване на качествения критерий, по който и двамата кандидати са получили максимален брой точки. По отношение на изложените съображения в протокола на назначената комисия досежно оценяването по качествения критерий следва да се има предвид, че мотивите са конкретни и относими към процесния конкурс и въпреки, че са кратки, те са напълно в съответствие с утвърдените с конкурсната документация критерии за класиране и оценка на офертите. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при безспорно установените релевантни факти и обстоятелства първоинстанционният съд правилно е преценил, че конкурсната комисия е назначена по надлежния ред в деня на проведения конкурс, отговаря на нормативните изисквания за състава й и тя е провела на посочената в протокола дата заседанието си, поради което е неуспешно оспорването по реда на чл. 193 ал. 1 ГПК от страна на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че времето на отразяване на официалните документи в деловодната система на Столична община и евентуално допуснати пропуски в деловодствата не се явяват правни основания, които да могат да изключат доказателствената сила на официалните документи. Касационният съдебен състав възприема като обоснован правния извод на първостепенния съд, че дори евентуално определените от конкурсната комисия точки по качествения кртерий да не са изчислени правилно, това не може да доведе до промяна на крайния резултат, защото класираният на първо място кандидат е подал оферта, с по-висока наемна цена - 2100 лв. от жалбоподателя, който е предложил 1210 лв. С оглед на това първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, при правилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 14 ал. 2 ЗОбС във връзка с чл. 35, чл. 36, чл. 41 и сл. от Наредба за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на Столична община.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37а от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. На основание на чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на заинтересованата страна реално направените от нея разноски в касационната инстанция в размер на 300 лв., представляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 4776 от 12.07.2018 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, по адм. д. № 195/2018 г.
ОСЪЖДА "Електрик кар М" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на Столична община разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Електрик кар М" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на ЕТ "М.В", гр. Х. направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.