Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.М, против решение № 35/09.05.2018 г. постановено по адм. дело № 10/2018 г. на Административен съд-Разград, с което е отменена негова заповед № 03-РД/2797/11.08.2017 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от "Д. Ф" АД. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - "Д. Ф" АД, със седалище гр. Л., чрез процесуалния представител адвокат Е.С, оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд-Разград е образувано по жалбата на "Д. Ф" АД, срещу заповед № 03-РД/2797/11.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране по подаденото от дружеството заявление за подпомагане ИД № 17/04/1/0/00807/11.05.2015 г. по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" за закупуване на земеделска техника за прибиране на реколта от био малини със стойност на проекта 888 924.74 лв. Въз основа данните от приложената преписка е установено, че със заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансиране по подаденото заявление на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1, изр. 1 във вр. чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 2, чл. 3 и чл. 11, ал....