О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3922

гр. София, 20.08.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 2132/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. И. Й. подадена чрез пълномощник адвокат К. А. - САК, срещу въззивното решение № 1550 от 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 2377/2022 г. на АС – София.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, при наличие на основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Моли въззивното решение да се отмени и да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени, претендира разноски.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Ответната страна по касационната жалба – ответник в производството Прокуратура на Р. Б. чрез юрисконсулт К. А., оспорва касационната жалба с писмен отговор като неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 261470/02.05.2022 г. по гр. д. № 13606/2019 г. по описа на СГС – 1-23 състав, с което са отхвърлени предявените искове на В. Й. против Прокуратурата на Р. Б. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 000 лв., част от вземане в общ размер на 30 000 лв., както и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 26 000 лв., която сума представлява част от пропуснат доход в размер на 60 000 долара /с левова равностойност 105 000 лв./, като двете съдебни инстанции са осъдили ищеца да плати на ответната страна разноски в производството.

Спорът е породен от твърдението на ищеца с исковата молба, че в пряка причинна връзка с бездействието на ответника Прокуратура на Р. Б. /ПРБ/ да заличи служебно вписването в Централизираната информационна система на следствените служби /ЦИССС/ за неприключило наказателно производство срещу него след настъпване на реабилитацията му по право, е претърпял имуществени и неимуществени вреди, тъй като бил възпрепятстван да кандидатства за издаване на виза за пребиваване в САЩ, и да получи разрешение за притежаване и използване на ловно оръжие. Претърпените имуществени вреди се изразявали в пропусната възможност да реализира доход в размер на 60 000 щатски долара с левова равностойност от 105 000 лева, от участие в кастинг за главна роля в чуждестранна продукция в САЩ – филма „Докоснат от огъня“ на режисьора П. Д., който кастинг трябвало да се проведе на територията на САЩ, а неимуществените вреди се изразявали в претърпени емоционални страдания от невъзможността да реализира актьорската си кариера чуждестранната кино-продукция, както и в негативни емоционални преживявания от невъзможността да практикува хобито си – лов на диви животни.

Ответникът оспорва предявените искове, оспорва наличието на противоправно поведение на свои служители, оспорва настъпването на твърдените вреди за ищеца, както и наличието на причинна връзка между факта на незаличеното вписване в ЦИССС на висяща наказателна преписка срещу ищеца и твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Оспорва дължимостта и на претендираните лихви за забава.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че между страните не е спорно, че срещу ищеца В. Й. е било образувано на 29.05.2010 г. досъдебно производство ДП № 11265 от 2010 г. по описа на СДВРР – Сектор КП 01, и прокурорска преписка №14782/2010 г. на СРП, за извършено на29.05.2010 г. престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“от НК, и внесен срещу него обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №16037/2010 г. на СРС, НО-17 състав, и въззивно НОХД № 1422/2014 г. на СГС, по което производство с влязла в сила на 28.10.2014 г. осъдителна присъда ищецът е бил признат за виновен и осъден с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е било условно отложено, с изпитателен срок от три години. След приключване с влязла в сила присъда на наказателното производство срещу него, и след изтичане на изпитателния срок от 3 години, в ЦИССС към датата на предявяване на исковата молба 18.10.2019 г. /а и след това – към 12.12.2019 г./ за ищеца В. Й., е било налице вписване за неприключило наказателно производство по ДП№11265 от 2010 г. по описа на СДВР – Сектор КП 01, и прокурорска преписка №14782/2010 г. на СРП, за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“от НК, по които лицето е вписано в качеството на обвиняем /това обстоятелство се установява и от представеното от ответника с отговора на исковата молба извлечение от ЦИССС към 11.12.2019 г. Установено е още от преценката на събраните по делото писмени доказателства, че от 1994 г. ищецът е член на ловно рибарско дружество, а от 12.12.2012 г. притежава удостоверение за подборно ловуване на дивеч – благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива коза, дива свиня и глухар. О показанията на свидетеля И. Й. /баща на ищеца/ е установено, че в семейството на ищеца ловуването е спорт, практикуван от дядото на ищеца, от бащата на ищеца, както и от самия ищец, с който ищецът поддържал здравето си, като ходел по планината. Бил диабетик, и ловуването спомагало да се възстановява по-бързо. Преживяванията му засилили диабета, преживял емоционален срив. Плащал си членския внос в ловната дружинка, но не можел да ловува, тъй като оръжието му било иззето, един-два пъти бил с ловната дружинка без оръжие, като отговорник по охрана на дивеча, но се чувствал неудобно пред колегите си от дружинката, и се отказал да ходи, затворил се в дома си, емоционално се сринал. Така било в периода от 2017 г. до м. октомври, 2020 г., когато го извикали от служба КОС да си вземе оръжието и разрешителното да ловува. Ловният билет му бил отнет заради катастрофата, за която бил осъден.

При така установените факти, и въз основа на относимите разпоредби на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ касаещи предпоставките за издаване разрешение придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси от физически лица, отказите за издаване на разрешение за такава дейност, респ. последващо отнемане на издадено разрешение и изземване на оръжията (чл.58, чл.152, чл.153, т.6, чл.155), въззивният съд е приел, че законовата регламентация налага извод, че надлежно установеният факт на образувано досъдебно производство срещу титуляр на разрешения по ЗОБВВПИ има правопрекратяващо действие досежно възможността за извършване на дейности под режима на този специален закон, както и че според чл.52, ал.1 от ЗОБВВПИ са предвидени и други основания за отказ за бъде издадено разрешение, или да бъде отнето издаденото такова /напр. ако лицето страда от психично разстройство, ако два или повече пъти е настанявано в заведение за отрезвяване, ако е лекувано за употреба на наркотични вещества, ако по отношение на него са налагани мерки за защита по ЗЗДН, и др./. Макар за ищеца в случая - според вписването в ЦИССС, да са били налице данни за започнато досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“от НК, не е установено по несъмнен начин към момента на започване на наказателното производство срещу него той да е бил титуляр на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, да е притежавал към този момент огнестрелно оръжие, и то да е било отнето именно на това основание, както и да е било задържано впоследствие - след изтичане на изпитателния срок, именно заради наличното вписване в ЦИССС. По делото липсва представен административен акт, от който да е видно кога на ищеца е издадено разрешение за ползване на оръжие, дали е иззето от него оръжие и на какво основание, и кога му е върнато.

По претенцията за имуществени вреди е преценено приетото писмо от 17.06.2019 г. /в оригинал и превод на л.15/, подписано от К. Н. Д. и П. Д., като представляващи „Муунстръкпръдъкшънс“, с адрес: У. Бродуей 468, 5г, Ню Й. 10012, Съдържанието на това писмо сочи, че лицето В. И. Й. е участвал в кастинг, проведен по Скайп, за главната роля за филма „Докоснат от огъня“, с режисьор П. Д., продуциран от „Муунстрък пръдъкшънс“, и след проведената скайп-сесия на кастинга, В. И. Й. не бил допуснат до следващата фаза на кастинга поради невъзможността му да пътува до САЩ. Той не могъл да подаде молба за виза, поради предстоящо дело в България. В случай, че бъде избран за ролята, той е щял да получи компенсация в размер на 60 000 щ. д. Показанията на свидетеля С. М., сочат, че ищецът е участвал в много филмови продукции, но една от тях била в САЩ, където трябвало да замине за последния кръг от кастинга, за който били избрани няколко кандидати. Той имал много голям шанс да спечели, тъй като конкурентите в тозипоследен кръг били малко, което би било голям пробив. Този кастинг се състоял преди пандемията от корона-вирус. За участие в този последен кръг се получавало заплащане, но ищецът не могъл да замине. Тези доказателства са преценени от въззивния съд е счетено, че от тях не се установява по несъмнен начин ищецът да е бил възпрепятстван да кандидатства за издаване на виза за пътуване и временно пребиваване в САЩ, както и такава да му е била отказана именно поради незаличеното вписване на неприключило срещу него досъдебно производство. На горепосоченото писмо от 17.06.2019 г. като частен писмен документ е отречена материалната доказателствена сила за установяване на описаните в него факти, а същото е ценено с оглед на останалите събрани по делото доказателства. Нито това писмо, нито показанията на свидетеля М. дават информация кога преди пандемията от корона вирус се е състоял посочения кастинг, изложеното в писмото, че ищецът не е могъл да се яви на присъствен кастинг в САЩ поради „предстоящо дело в България“ навежда на извод, че това е станало по време на висящност на наказателното производство срещу ищеца, а не след неговото приключване и изтичане на изпитателния срок. Посочено е още, че това писмо не може да удостовери, че ищецът е подал молба за виза за САЩ, нито отказ от издаване на такава виза, тъй като издателят на писмото няма правомощия за удостоверяване на такива факти. Прието е, че тези две доказателства - писмото и показанията на свид.М., не установяват, че ищецът е щял да получи сума от 60 000 щ. д., тъй като плащането й от една страна е зависело от допълнително условие, което не е сигурно - ако успешно премине следващия етап от конкурсната процедура и бъде избран за ролята /писмото/ а от друга страна няма доказателство, че продуцентската къща „Муунстрък пръдъкшънс“ се е задължила да заплати такава сума на ищеца само за явяването му на присъствен кастинг, както сочи свидетеля. Направен е решаващ извод, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи по несъмнен начин елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на две от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника : че е претърпял твърдените от него вреди и те / ако евентуално е доказано да са настъпили/ да са в пряка причинна връзка именно с незаличеното вписване на висящо досъдебно производство след изтичане на изпитателния срок на наложеното на ищеца наказание за извършеното от него престъпление. При липса на част от елементите на фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, съдът е намерил за ненужно обсъждането на останалите изискуеми от закона предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника – наличието на служебно задължение на длъжностни лица - служители на ответника, за извършване на действие по заличаване на вписването в ЦИССС след изтичане на изпитателния срок, и осъществено бездействие в продължение на разумен или законово определен срок да бъде изпълнено това задължение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК-очевидна неправилност, по следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да приложи Правила и заповед, които са били неотносими към момента на възникване спрямо тях на деликтната отговорност?; Следва ли въззивният съд да „вмени“ на страна задължение за представяне на доказателства и да отчете това обстоятелство като задължение на ищеца при положение, че страната няма достъп и не би могла да представи подобни писмени доказателства?

Предвид данните по делото и мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане касационното му обжалване. Основанието очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е обвързано с формулиране от касатора на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Очевидната неправилност предполага такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. В случая такива пороци не се констатират. Поставените въпроси и тяхната обосновка нямат отношение към мотивите на съда. Въззивният съд въобще не е обсъждал правила или заповед на главния прокурор за реда за актуализиране на информация за неприключили наказателни производства в системата на НСС. Изводът на въззивния съд, че ищецът не е доказал да е искал виза за САЩ и такава да му е била отказана, е основан на направена преценка на събраните по делото доказателства в първоинстанционното производство, при липсата на данни от самото решение въззивният съд да е бил сезиран с искане за събиране на нови доказателства. Мотивите на въззивния съд са ясни и логични спрямо установените факти, исковете са отхвърлени поради изводи за липсата на доказателства за претърпени от ищеца вреди и за причинна връзка между такива/ ако и да са установени/ и поведение /бездействие/ на ответната страна. Дали ищецът е претърпял сочените от него вреди и дали те са в причинна връзка с бездействие на ответника е въпрос на доказване, като обосноваността на достигнатите констатации за тези елементи то фактическия състав на чл.49 ЗЗД в обжалваното решение не може да бъде проверявана в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби.

Касаторът с изложението е поставил двата въпроса по твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение. Поставените въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обуславящи изводите на съда, по тях не се сочи от касатора наличие на някоя от допълнителните предпоставки за селекция по чл.280, ал.1, т.1 до т.3 ГПК. Ето защо поставянето им самостоятелно не може да обуслови допускане на касационното обжалване, а както вече беше посочено по-горе в настоящето определение, същите не обуславят очевидна неправилност на въззивното решение.

Не се констатират при извършената служебна проверка също така нарушения, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.

При този изход на спора, касаторът няма право на разноски за касационната инстанция. Касаторът дължи на ответната страна по касация разноски за защита от юрисконсулт в размер на 300 лв. по чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1550 от 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 2377/2022 г. на АС – София.

ОСЪЖДА В. И. Й. да заплати на Прокуратурата на Р. Б. сумата 300 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: