Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 207 от 09.01.2019 г., постановено по адм. дело № 10367/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221116007170-091-001/02.05.2017г., поправен с Ревизионен акт № П-22221117074331-003-001/09.05.2017г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта му потвърдена от Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП с Решение № 1168/24.07.2017г., а именно на установените за СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“ резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01.2015г. до м. 12.2015г. и по ЗКПО за данъчен период 2015г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че от проверяваните дружества – преки доставчици са предоставени убедителни доказателства за реално изпълнение на фактурираните към СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“ доставки на стоки. Счита, че за фактурите, издадени през 2016 г., дружеството своевременно е включило липсващите фактури, издадени от двата доставчика, за които не е изтекъл срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС и по този начин получателят сам се е поставил в положение на недобросъвестно данъчно задължено лице. Иска да бъде отменено решението и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“, чрез процесуален представител адв.. Х, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд – София град е бил Ревизионен акт № Р-22221116007170-091-001/02.05.2017г., поправен с Ревизионен акт № П-22221117074331-003-001/09.05.2017г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта му потвърдена от Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП с Решение № 1168/24.07.2017г., а именно на установените за СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“ резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01.2015г. до м. 12.2015г. и по ЗКПО за данъчен период 2015г.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 119 ал. 2 и чл. 118 ал. 2 от ДОПК, като същият е издаден и в предвидената от закона писмена форма. Посочил е, че в случая доказателствената тежест е на органите по приходите, като част от задължението да установят обстоятелствата по чл. 122 ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Съдът е установил, че не са представени доказателства за предаване и получаване на конкретните стоки и е посочил, че в този случай следва да се приеме за релевантно подписване на фактурите за получател от ревизираното лице. Изложени са мотиви, че наличието на подпис на получател на фактурата не е задължителен реквизит от гледна точка редовността на документа по ЗСч и ЗДДС, но наличието на такъв подпис, положен от името на ревизираното лице или от неговите служители, представлява признание, че стоката е доставена и получена, респективно, че лицето е разполагало с данъчния документ, но не го е отразило в счетоводството си. От приетите като писмени доказателства фактури, издадени от доставчиците „Болкан едвъртайзинг енд дистрибюшън“ ООД и от „Експреслогистика и дистрибуция“ ООД, съдът е установил, че нита една издадена от тях фактура за 2015г. с посочен получател СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“ не е подписана от получател. Същевременно е констатирано, че дружествата –издатели на процесните фактури не са представили преки доказателства, удостоверяващи възникване и изпълнение на конкретните търговски отношения с ревизираното лице – липсват договори, не са съставени протоколи за прехвърляне на собствеността върху стоките.

Съдът е приел, че органите по приходите не са доказали положителния факт на получаване на стоките от СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“ по издадените от доставчиците фактури за 2015г., като се е обосновал с обстоятелството, че невключените фактури от ревизираното лице, издадени от доставчиците през 2015г. не са подписани от получателя на доставката – СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“. Изложени са съображения, че ако последното дружество е страна по сделките, материализирани в процесните неподписани от него фактури, то за него като данъчно регистирано по ЗДДС лице възниква основание за приспадане на данъчен кредит, тогава липсва и логика в това да не ги включи в своите отчетни регистри по ЗДДС, защото по този начин само би се лишило от възможността да приспадне данъчен кредит по процесните фактури. Съдът е съобразил, че по отношение на хипотеза като процесната, не е изключена и възможността тези стоки да са продадени от доставчиците на трети лица - различни от СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“, без за това да са били съставяни фактури и да са отразени плащания, като последващото им фактуриране към дружеството да цели единствено поправка на този пропуск. По тези съображения, като е посочил, че не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание, съдът е приел, че в случая не е налице нито едно от основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което цялото ревизионно производство е опорочено, а оспореният ревизионен акт незаконосъобразен.

Крайният извод на съда е, че оспореният РА е незаконосъобразен, както за допълнително установените данъчни задължение по ЗДДС за периода месец 01.2015-месец-12.2015г., така и за допълнително установените данъчни задължения по ЗКПО, доколкото последните са следствие именно от направените незаконосъобразни констатации на ревизиращия екип досежно укрити доставки в частта по ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилни са мотивите на съда по отношение на неподписаните фактури от страна на ревизираното лице или негови представители. Именно получаването на стоките по оспорените фактури съдът счита за недоказано в настоящото производство, поради което намира за недоказани и предпоставките за издаването им. Това изключва реалността на доставките и необходимостта от счетоводното отразяване на фактурите, а оттам и хипотетичното облагане с данък по ЗДДС и ЗКПО. Според константната практика на Върховния административен съд при ревизия, извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите с доказателства констатации на ревизионния акт.

Подписът за „получател“ върху данъчната фактура действително не е задължителен реквизит на данъчния документ по ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), но наличието на такъв подпис представлява признание от страна на получателя, че стоката е получена, който факт е основен в предмета на доказване по този род спорове. Поради това за неподписаните фактури са необходими убедителни допълнителни доказателства, установяващи конкретни продажби. С основание първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че ако ревизираното дружество е страна по сделките, материализирани в процесните неподписани от него фактури, то за него като данъчно регистирано по ЗДДС лице възниква основание за приспадане на данъчен кредит и следователно липсва логика в това да не ги включи в своите отчетни регистри по ЗДДС, защото по този начин само би се лишило от възможността да приспадне данъчен кредит.

Обстоятелството, че доставчиците притежават материално –техническа обезпеченост за осъществяване на доставките не е достатъчно да обоснове, че конкретните стоки, отразени по спорните фактури са получени именно от СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“. Обосновано административният съд е приел, че не са представени убедителни придружаващи доказателства, удостоверяващи възникване и изпълнение на конкретните търговски отношения с ревизираното лице – не са представени договори, както и доказателства за предаване и получаване на конкретните стоки, включително транспортни документи по отношение на същите тези стоки.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила, като на ответника по жалбата се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 1800 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 207 от 09.01.2019 г., постановено по адм. дело № 10367/2017 г. по описа на Административен съд – София град, трето отделение, 61 състав.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София да заплати на СД „НИККО-33 – МИЛАНОВИ и СИЕ“, ЕИК: 121460686, разноски по делото в размер на 1800 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.