Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Ш от [населено място] срещу решение № 1947 от 04.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1128 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-РВ/9697 от 04.01.2018 г. на Д. Д "Социално подпомагане" – Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД04-0213 от 21.03.2018 г. на Директор РДСП – Пловдив.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ЗСП/Д-РВ/9697 от 04.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД04-0213 от 21.03.2018 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Пловдив, с която на А.Ш от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Изложени са мотиви, че не са налице инцидентно възникнали жизненоважни здравни, образователни, комунално-битови или други потребности, които лицето не е могло да предвиди.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспореният акт е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за разглеждане по...