Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Недвес“ ООД, представено от адв. К.Т, срещу решение № 2495/23.11.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2112 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617007855-091-001/03.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, в която не е отменен при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда за констатациите му относно предоставянето на собствени за дружеството активи на съдружниците за задоволяване на техни нужди, което да се определи като възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, за която да се дължи начисляване на ДДС. Възразява и против изключването на гласните доказателствени средства от кръга на относимите. Иска отмяна на съдебния акт, а имплицитно и на РА.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АС Пловдив е оспорен ревизионен акт в частта относно установените в тежест на „Недвес“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 15 500.27 лева с лихви за забава в общ размер 4 808.09 лева в данъчни периоди месеците декември на 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. и и от м. 01.2016 г. до м. 05.2017 г., както и за корпоративен данък за отчетните 2011 – 2016 г. в общ размер 1 466 лева...