Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 216, ал. 1 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Д. Ил" ЕООД със седалище в град София против решение № 252 от 21.02.2019 г. по преписка № КЗК-1115/2018 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 650 от 3.12.2018 г. на кмета на община К. за класиране, определяне на изпълнител и отстраняване на участник по обособена позиция № 6. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Възложителят - кмет на община К. изразява чрез процесуалния си представител - адвокат Е.А становище за неоснователност на касационната жалба.
Заинтересованата страна - "БГ Мед" ЕООД също изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на ивводите на комисията за неизпълнено от жалбоподателя изискване при изготвяне на офертата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред КЗК е образувано по жалба, подадена от "Д. Ил" ЕООД против решение № 650 от 3.12.2018 г. на кмета на община К. за обявяване на класирането, определяне на изпълнител и отстраняване на жалбоподателя от участие във възлагателна процедура по отношение на обособена позиция № 6. Възраженията му са, че представеният в офертата ЕЕДОП напълно е съответствал на изискванията на възложителя и закона и вообще не е следвало да му се дават указания за представяне по реда на чл. 54, ал. 8 ППЗОП на нов такъв.
Възложителят е предоставил възлагателната преписка, както и електронни дискове, представени от жалбоподателя. Представил е също така протоколите на конкурсната комисия и становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на писмените доказателства и тези на електронен носител, комисията обстойно е изложила приетите за установени факти и е обсъдила възраженията на жалбоподателя. Обърнала е на първо място внимание върху възраженията на жалбоподателя, че офертата му е била напълно редовна и по отношение на нея неправомерно е използвана от помощния орган процедурата по чл. 54, ал. 8 ППЗОП. За целта много внимателно е анализирала указанията, съдържащи се в конкурсната документация относно отстраняването на участник, по отношение на който са налице други основания за изключване, предвидени в националното законодателство на възлагащия орган. Съобразила е и указанията за мястото, където следва да се декларира съответната информация, дадени в т. 2.5.1.; 2.5.2.; и 2.5.3. под формата на забележки под всяка точка. Съпоставила е съдържанието на част ІІІ, Раздел ”Г” от ЕЕДОП, представен от жалбоподателя при подаване на офертата. Приела е, че подходът, който е използван от жалбоподателя при попълването на това поле, води до необходимост да се изпишат всички основания за изключване. В случая не е декларирана липсата на основанието по чл. 69, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Налице е нередовност на ЕЕДОП, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 8 ППЗОП и действията на помощния орган в тази насока са законосъобразни. По тези съображения е приела за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснат порок още на този етап от провеждане на процедурата.
На второ място КЗК е установила и неизпълнение от негова страна на указанието на комисията, доколкото представеният в срока по чл. 54, ал. 8 диск е без информация и записи. Счела е за доказано наличието на основанието по чл. 107, т. 1 ЗОП за отстраняването му от участие и е оставила подадената жалба без уважение, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба повтаря жалбата, подадена пред КЗК. В нея отново се твърди, че с приложения в офертата ЕЕДОП, Д. Ил е декларирал липсата на процесните обстоятелства и е следвало да бъде допуснат до разглеждане на предложението за изпълнение предмета на поръчката, без да се изисква представяне на нов ЕЕДОП с посочените от конкурсната комисия корекции. Твърди се, че след като участникът е попълнил в част ІІІ, раздел „Г” опцията „не”, то това означава липса на всички въведени от възложителя основания за изключване. Поради това изброяването само на някои от тях, не го задължава да изброи всички. Възражението е неоснователно.
По отношение на установените факти, страните не спорят. За целите на изследването обаче, следва отново да се анализират изискванията в конкурсната документация. В Раздел ІІІ „Указания за реда и условията за провеждане на откритата процедура”, т. 2 са посочени условията за допустимост на участниците. Те са обособени в отделни точки със съответните към тях подточки. Основанията за задължително отстраняване, въведени в чл. 54, ал. 1 отакона са описани в осемте подточки на т. 2.1. Всички те с изключение на информацията относно присъди за престъпления по чл. 194-208, чл. 213а-чл. 217, чл. 219-чл. 252 и чл. 254а-чл. 255а и чл. 256-260 НК, както и информация относно липсата или наличието на съответните обстоятелства по т. 2.1.6. подлежат на деклариране в Част ІІІ, Раздел А и Раздел В. Само за обстоятелствата, изброени по-горе, като изключение, се изисква деклариране в Част ІІІ, Раздел Г.
В т. 2.4. възложителят е избрал да въведе, като задължително основание за отстраняване и това по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП, липсата на което се декларира в Част ІІІ, Раздел В.
В т. 2.5 са обособени в отделни подточки още три самостоятелни основания за отстраняване: Първото е по т. 2.5.1. – свързаност с други участници. Второто е по т. 2.5.2. – наличие на някое от обстоятелствата по чл. 3, т. 8 от описания закон. Третото е по т. 2.5.3. – наличие на обстоятелства по чл. 69 от ЗПКОНПИ. За всяко от тях под формата на забележка се изисква излагане на информация в Част ІІІ, Раздел Г от ЕЕДОП.
Част от конкурсната документация - Образец № 2 е Стандартният образец за единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП). Раздел Г от част ІІІ е на страница 12 от него. Представлява таблица с две колони: Първата отляво е озаглавена "Специфични национални основания за изключване". В тази връзка е формулиран въпрос - "Прилагат ли се специфичните национални основания за изключване, които са посочени в съответното обявление или в документацията за обществената поръчка?" Дясната колона е озаглавена "Отговор". В графата срещу полето, съдържащо описание на въпроса са дадени две опции за отговор "Да" и "Не", като пред всяка от тях стои празно квадратче за маркиране на отговора на конкретния участник.
Жалбоподателят участва само по обособена позиция № 6. В офертата си е представил попълнен ЕЕДОП. В Част ІІІ, Раздел Г – „Други основания за изключване, които може да бъдат предвидени в националното законодателство на възлагащия орган” при наличните две празни квадрачета, предназначени за отговор с „да” или „не”, е попълнил със знака V квадратчето пред отговора „не”. По този начин е декларирал обобщено липсата на четирите основания за изключване, предвидени за деклариране в Част трета, Раздел Г по начина, описан по-горе в настоящото решение. Това е било напълно достатъчно, за да се приеме надлежно декларирана липса на основанията за отстраняване по т. 2.5.1., т. 2.5.2., т. 2.5.3., както и липсата на присъди за престъпления по чл. 194-208, чл. 213а-чл. 217, чл. 219-чл. 252 и чл. 254а-чл. 255а и чл. 256-260 НК и липсата на съответните обстоятелства по т. 2.1.6. Именно в този смисъл е посоченото от жалбоподателя решение № 14920 от 6.12.2017 г. по адм. демо № 11592/2017 г. на ВАС, четвърто отделение. На него той се позовава, както в жалбата пред КЗК, така и в касационната жалба.
При попълване на ЕЕДОП, жалбоподателят обаче не е спрял само до маркиране на полето „не” от Част ІІІ, Раздел ІІІ. Той е пояснил текстово, че за представляваното дружество не са налице обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗОП и обстоятелствата в чл. 3, т. 8 от ЗИФОДРЮПДРКЛТДС, по чл. 4, ал. 7 във връзка с чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (ЗАКОН ЗА М. С. И НА ПАРИ), както и липсата/ наличието на свързаност с друг участник в процедурата. По този начин избирателно е вписал липсата само на част от основанията, определени от възложителя, като задължитиелно водещи до отстраняване. При свързване на текста с отметката в полето срещу отговора „не” за възложителя действително е останало неизяснено дали липсва по отношение на търговското дружество и основанието за отстраняване по т. 2.5.3 – обстоятелството по чл. 69 ЗПКОНПИ. Пропускът е съобразен от конкурсната комисия при проверка на документите по подбора на заседанието й, обективирано в Протокол № 1 от 3.10.2018 г. и законосъобразно по отношение на участника е проведена процедурата по чл. 54, ал. 8 ППЗОП. Дължимото действие от негова страна е да представи нов ЕЕДОП с надлежно деклариране чрез попълване на Част ІІІ, Раздел Г. Пропускът обаче не е отстранен, тъй като дружеството е изпратило диск без записана на него информация. При това положение единственото законосъобразно действие на помощния орган е било да приложи правилото на чл. 107, т. 1 ЗОП и да не го допусне до отваряне и разглеждане на предложението за изпълнение на поръчката и ценовото предложение. Предложението на комисията за отстраняване по процесната обособена позиция е възпрето от възложителя и обективирано в решението му за избор на изпълнител.
По така изложените съображения, подадената жалба е неоснователна. Като я е оставила без уважение, КЗК е постановила правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на възложителя за присъждане на разноски за настоящото производство, съдът намира, че такива са доказани в размер на 700 лева и следва да се заплатят от касационния жалбоподател.
Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 21.02.2019 г. по преписка № КЗК-1115/2018 г. на Комисия за защита на конкуренцията.
ОСЪЖДА „Д. Ил” ЕООД, ЕИК 130928543 със седалище и адрес на управление в град София, ул. „Бигла”, № 48, ет. 5 да заплати на община К. сумата 700 /Седемстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.