Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), чрез процесуалния й представител юрисконсулт Д.А, против решение № 5753 от 16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 3981/2017 г. на Административен съд -София-град (АССГ), с което е отменено решение № Ж-320 от 22.02.2017 г. на Комисията.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда относно статута на дворното място, в което е построена сградата, в която е разположена камерата за видеонаблюдение на общите части, както и качеството на Р.Н на лице, по отношение което следва да се спазват правилата на ЗУЕС (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗУЕС). Оспорва се приетото от съда относно приложението на чл. 4, ал. 1, т. 4, респективно т. 7 от ЗЗЛД. Иска се отмяна на съдебното решение. Не се претендират разноски.
Ответникът - Р.Н, в писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв.. П, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. В.В, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение на АССГ да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за касационното производство по представения списък по чл. 80 от ГПК (Г. П. К) (ГПК).
Ответникът - Й.О, чрез пълномощника си адв. Н.Д, счита касационната жалба за основателна и моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно решението на КЗЛД е отменено и преписката е върната за ново произнасяне, тъй като не са обсъдени релевантни за спора обстоятелства.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред АССГ е решение № Ж-320 от 22.02.2017 г. на КЗЛД, с което жалбата на Р.Н, с № Ж-320/28.07.2016 г. срещу Й.О, съдържаща твърдения за нарушение на ЗЗЛД от нейна страна, е отхвърлена като неоснователна.
От доказателствата в административната преписка, първоинстанционният съд е приел за установено, че след получаване на жалбата, Комисията е изискала становище от заинтересованата страна Орманова, като е обсъдила представените от страните доказателства.
КЗЛД е приела за установено, че на посочения в жалбата адрес се намира четириетажна сграда, с един вход. За целите на охранителната дейност на същата е изградена IP система за видеонаблюдение, състояща се от видеокамера и цифров рекордер за видеонаблюдение, находящ се в жилището на Орманова. Системата позволява извършване на запис на видеокадри за период от 30 дни, като след запълване на паметта му, старите записи автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване. Достъп до видеокамерата има единствено Орманова, в това число и отдалечен достъп, чрез уеб приложение. От представените нотариални актове, КЗЛД е приела за установено, че жалбоподателят притежава право на собственост върху масивен гараж, състоящ се от две гаражни клетки, построени в подробно описания имот, в който се намира и сградата, предмет на жалбата, с 12 отделни жилищни обекти, с различни собственици. КЗЛД е посочила, че жалбоподателят не притежава обект в сградата, поради което не е налице етажна собственост между него и останалите обекти в сградата. Налице е съгласие на собствениците на жилищната сграда за монтиране на камера за видеонаблюдение, за което е представен протокол, подписан собственоръчно от всеки от тях. Липсва съгласие от страна на жалбоподателя.
При тези фактически установявания КЗЛД е приела, че обработването на личните данни на жалбоподателя чрез осъщественото видеозаснемане е допустимо, на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, съгласно който обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на лични интереси на администратора на лични данни или трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, на което се разкриват данните. Предполагат се равни права и интереси на гражданите, освен когато интересите на лицето, чиито данни се разкриват имат преимущество пред интересите, на лицето, обработващо личните данни. В случая, КЗЛД е приела, че е доказана необходимостта от монтиране на камерата, поради наличие на проблеми в отношенията между страните, водещи до опасения за спокойствието, здравето, живота и собствеността на живущите в сградата.
При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че решението на КЗЛД е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивирано е и при спазена процедура за ангажиране на становища и приобщаване на съответни доказателства, но е необосновано, тъй като не са изследвани всички относими за спора факти, което е довело и до неправилност на изводите на органа. Не е обсъдено, че жалбоподателят е собственик и на идеална част от дворното място, в което са реализирани сградата и гаражите, съответно е налице конкуренция на права между правото на собственост и неговата защита на лицето, реализиращо видеонаблюдението и на правата на жалбоподателя да не бъдат обработвани личните му данни без негово съгласие. Посоченото е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на акта. Безспорно осъществяваното видеонаблюдение представлява обработка на лични данни, за което не е дадено съгласие. Решаващият съд е приел също така, че е налице противоречие във фактическите мотиви на органа и посочената като приложима хипотеза на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД.Она е като фактическо обстоятелство необходимост от опазване на собствеността, здравето, спокойствието, живота на лицето, обработващо личните данни, което би следвало да бъде субсумирано под нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД. Всъщност по делото не е установена конкретна заплаха за собствеността, спокойствието и живота на обработващия личните данни, които да мотивират неговата допустимост, тъй като установения личностен конфликт, без посегателства или друга опасност не може да мотивира такава необходимост. Съдът е приел, че не е налице и хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, тъй като КЗЛД е приела в решението си, че Орманова е "обработващ" лични данни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД, а не и администратор по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. На последно място, съдът е посочил, че в решението на КЗЛД не е изследвано и обстоятелството относно даденото съгласие за поставяне на камера и осъществяване на видеонаблюдение, т. е. за обработка на личните данни, тъй като макар жалбоподателя да не е етажен съсобственик, това не изключва спазване на правилата на ЗУЕС, с оглед установеното, че камерата наблюдава общи части, както и дворното място. Освен това, към момента на сезиране на КЗЛД липсва каквото и да е решение на ОС на ЕС, а такова е взето едва на 09.12.2016 г., в течение на производството пред КЗЛД, което не е обсъдено и изследвано от органа. По тези съображения, решението на КЗЛД е отменено като незаконосъобразно и преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението.
Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат.
Правилен е изводът на съда, че КЗЛД не е установила и обсъдила всички релевантни за спора факти и на първо място обстоятелството, че Р.Н е собственик и на идеална част от дворното място. В дворното място има построени сграда в режим на етажна собственост, както и отделен обект на собственост - масивен гараж с две гаражни клетки. Посоченото налага КЗЛД да изследва въпроса дали дворното място има характер и режим на обща част за сградата и гаражите, както по смисъла на ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) (ЗС), така и по смисъла на ЗУЕС или не, което рефлектира и върху разрешаването на въпроса какви права се конкурират при осъщественото видеонаблюдение. Посоченото е релевантно и към въпроса дали е необходимо съгласието на жалбоподателя за поставяне на камерата за видеонаблюдение. Едва след отговора на тези въпроси може да се реши и този относно конкуренцията на правата на жалбоподателя и правата на осъществяващата видеонаблюдението Орманова - претендираното от нейна страна право на собственост и неговата защита и правата на лицето да не бъдат обработвани личните му данни без негово съгласие. В решението на КЗЛД е съобразено само обстоятелството, че Нанков притежава самостоятелен обект в дворното място, но не и правата му на собственост върху идеални части от дворното място. Поставената камера осъществява видеонаблюдение върху дворното място, като по този начин се осъществява обработка на личните данни на жалбоподателя, за което последният не е давал съгласие.
В касационната жалба се възразява, че дворното място не е обща част за съществуващите обекти, а такава в режим на обикновена съсобственост, която следва да се управлява съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗС. Без да се коментира верността на посоченото, следва да се отбележи, че именно липсата на мотиви в тази насока е обосновала правилния извод на съда за необоснованост на решението на КЗЛД. Развиването на тези доводи относно характера на дворното място, по същество представлява домотивиране на административния акт, което е недопустимо в настоящото производство. Излагането на тези мотиви едва в касационната жалба, представлява недопустимо дописване на мотивите на акта.
Правилно съдът е приел необоснованост на решението на КЗЛД и с оглед обстоятелството, че в него декларативно е посочено, че е налице съгласие от етажните собственици за осъществяване на видеонаблюдение. Не е обсъдено обаче обстоятелството, относно момента на даване на това съгласие, обема на даденото съгласие, съответно неговата относимост към спорните правоотношения.
Не е налице приетото от съда противоречие в решението на КЗЛД между фактическите установявания и сочената като приложима норма на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, вместо нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, както и че в преписката е прието, че Орманова е "обработващ" лични данни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД, а не и администратор по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД.
Навсякъде в решението на КЗЛД е обсъждано наличието на предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, като в този контекст като защитим интерес на администратора на лични данни, за каквато е приета Орманова, са посочени нейните спокойствие, здраве, сигурност и неприкосновеност, както и тези на останалите етажни собственици. Решаващият съд, неправилно е възприел, че КЗЛД е обсъждала тези защитени ценности като такива по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД, тъй като в този случай същите са относими към лицето, за което се обработват данните, каквито изводи липсват в решението на Комисията. Независимо от това, предвид неустановяване и необсъждане в оспорения акт на описаните по-горе релевантни обстоятелства, обосноваващи допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, правилно решението на КЗЛД е отменено и преписката е върната за ново произнасяне, тъй като съдът не може да се произнесе вместо административния орган.
Оспореното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5753 от 16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 3981/2017 г. на Административен съд -София-град. Решението не подлежи на обжалване.