Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).
Образувано е по касационна жалба на „Люник” ЕООД срещу решение № 7373 от 05.12.2017 г. постановено по адм. дело № 11083/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-1544 от 21.08.2017 г. на главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” (ООАА) – гр. С. към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА).
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че наказващият орган неправилно е приел, че е извършван превоз на товари без лиценз. Твърди, че процесното моторно превозно средство (МПС) било отдадено под наем на дружеството извършвало превоза - ЕТ “СЕТ – С.М“, който притежава лиценз на Общността № 9554 и има пет заверени копия. Излага е, че в реквизитите на копието не е заложена конкретика кое копие за кое МПС се отнася, а подобна информация е достъпна само за служители на ИААА, което ограничава правото на превозвачите на информация кои от автомобилите им са вписани. При издаване на лиценз на Общността се издава заверено копие, а не удостоверение, както е приел съда. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменена и оспорената заповед.
Ответникът - Главният инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. С. към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение № 7373 от 05.12.2017 г. постановено по адм. дело № 11083/2017 г. на АССГ, е отхвърлена жалбата на „Люник” ЕООД срещу заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1544 от 21.08.2017 г. издадена от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. С., с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП), е приложена ПАМ – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на товарен автомобил марка „Волво“, модел ФС 10 8Х4, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на „Люник” ЕООД, гр. С. и е определено като място на домуване охраняем паркинг в гр. С., бул. „Ботевградско шосе” № 247 – „Транскапитал“.
Оспорената заповед е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 21.08.2017 г. срещу Г.И, за това, че като водач на товарен автомобил, на същата дата, управлявал автомобил "Волво", рег. [рег. номер на МПС], собственост на „Люник” ЕООД и извършвал обществен превоз на товари, без да има издадено удостоверение за извършване на обществен превоз на товари на територията на Р. Б или копие от лиценз на Общността, за превозното средство, което е установено след направена справка в отдел „Лицензи“ на ИААА.Уени са и други нарушения на ЗАвтП и ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Актът е предявен и подписан от водача на автомобила, който е вписал в него, че няма възражения и срещу подпис е получил препис от АУАН на същата дата.
По делото е представен договор за наем на превозното средство от 01.08.2017 г., сключен между жалбоподателя, като собственик на МПС и превозвача ЕТ “СЕТ - С.М“, както и разпечатки от база данни "Лицензи" на ИААА.
При така установеното съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Посочил е, че е безспорно установено, че водачът на товарния автомобил е извършвал превоз на товари от името на ЕТ “СЕТ - С.М“ с автомобил собственост на жалбоподателя. Автомобилът, с който се извършван превозът, не е включен в притежавания от едноличния търговец лиценз за превоз на товари важим за територията на страната и на Общността. Това обстоятелство е установено при проверка от направената справка в информационната система на ИААА.Фте твърдения в заповедта напълно кореспондират с констатациите на контролните органи, отразени в съставения АУАН, както и с приложените разпечатки от база данни "Лицензи" на ИААА.
Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че процесният превоз е извършен от името и за сметка на превозвач, едноличния търговец, който притежава валиден лиценз за международен превоз на товари срещу заплащане. Посочил е, че притежаваният от превозвача ЕТ “СЕТ - С.М“ лиценз за превоз на товари е неотносим към товарния автомобил, с който е извършван превоза. В хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП законодателят не се интересува дали превозвачът има лиценз, а релевантен е единствено фактът има ли превозното средство удостоверение. Именно поради тази специфика на нарушението е и видът на мярката - спиране от движение на превозното средство. Решение е правилно.
Касационната инстанция споделя извода на АССГ, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на товари въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава девета на ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари" (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" (ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4).
Автомобилният превоз на пътници и на товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на страната или лиценз на Общността. Извършването на която и да е от формите на дейността, без надлежно разрешение, е определено от законодателя като административно нарушение съгласно чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност, която е лична - на водача, и различна от преустановяващата принудителна административна мярка. Правилно е посочено от АССГ, че за да бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а от ЗАвтП, следва да са налице кумулативно предвидените в закона две предпоставки – от една страна, да е извършен превоз на товари, а от друга страна, превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници и товари. В действителност, спорът между страните в настоящото производство се свежда до факта има ли превозвачът издаден лиценз на Общността или удостоверение за превоз на товари по отношение на конкретното превозно средство, тъй като това е релевантният факт за прилагане на процесната мярка.
По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от касатора процесният товарен автомобил да е бил включен в притежавания от превозвача-наемател лиценз на Общността. Доводите пред съда се свеждат до твърдението, че в реквизитите на копието от лиценза не е заложена конкретика до кое МПС се отнася, както и че подобна справка не може да бъде направена в интернет-страницата на ИААА и превозвачите не могат да се информират кои автомобили са включени в лиценза. Изложеното е нелогично, тъй като именно притежателят на лиценза има правото да заявява вписване в регистъра за моторните превозни средства към лиценз на Общността и няма как да не разполага с тази информация.
В случая от представените по делото разпечатки от база данни „Лицензи“ на ИААА се установява, че процесният товарен автомобил не е включен в списъка към лиценз на Общността № 9554. На ЕТ “СЕТ - С.М“ са издадени пет копия към международния лиценз, като ППС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на „Люник“ ЕООД не фигурира в списъка на ППС към лиценза. Представеното по делото копие с перфориран номер на бланка 143248 действително е валидно до 07.04.2018 г., но това не променя факта, че процесният автомобил не е включен към лиценза и съответно за него няма издадено заверено копие от лиценз на Общността.
Ето защо, като е направил заключение за законосъобразност на оспорения акт, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от наведените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7373 от 05.12.2017 г. постановено по адм. дело № 11083/2017 г. по описа на Административен съд София-град.