Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Мадан, чрез неговия председател, срещу Решение № 333/12.09.2018г. по адм. дело № 163/2018г. на Административен съд – гр. С..

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е недопустим, а в условията на евентуалност неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че жалбоподателят няма личен и пряк правен интерес от релевираното оспорване. Сочи, че по аргумент от Решение № 5/17.04.2007г. по конст. дело № 11/2006г. наличието на пряк и непосредствен интерес от оспорването на административни актове по чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б подлежи на доказване. Намира, че в случая жалбоподателят не е установил, че реално е ползвал или че имал обоснована нужда да ползва услугите на библиотеката в гр. М.. Акцентира върху обстоятелството, че оспорващият не е с постоянен и настоящ адрес в този град, поради което цените на услугите, предлагани от неговата библиотека не засягат реално, нито застрашават правата и интересите му. В подкрепа на тезата си за недопустимост на оспорването на чл. 49, т. 41 от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М излага подробни доводи и претендира обезсилване или отмяна на обжалваното решение, респективно прекратяване на производството или отхвърляне на оспорването.

Ответникът по касационната жалба - П.З, в о. с.з. оспорва нейната основателност и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

По делото е депозирана и частна жалба от П.З срещу Определение № 411/03.10.2018г. по адм. дело № 163/2018г. по описа на АС - Смолян, с което Общински съвет Мадан е осъден да му заплати разноски в размер на 300 лв. вместо реално сторените в размер на 1000 лв. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговото изменение.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното :

Предмет на оспорване пред АС - Смолян е законосъобразността на чл. 49, т. 41, в частта „над 14год. – 2.50 лв.“ от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М, прието с Решение № 231 по Протокол № 18/26.10.2016г. на Общински съвет – Мадан.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, тричленният състав на първоинстаницонния съд е приел, че жалбоподателят обосновава правния си интерес с представената приходна квитанция за заплатена читателска такса в размер на 2.50 лв. при посещението на библиотеката. Поради това е счел, че оспорващият е адресат на атакуваната разпоредба и като такъв е активно легитимиран да я обжалва.

Преценявайки основанията за законосъобразност на оспорената част от подзаконов нормативен акт, съдът е счел, че общинската наредба е издадена от компетентен орган при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

След съпоставка на съдържанието на оспорената разпоредба с нормите на чл. 3, чл. 7, чл. 51, ал. 1 и чл. 51, ал. 2 от ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ), решаващият състав е достигнал до извода, че предвидената с оспорения текст от наредбата годишна регистрация за читатели е в противоречие с акт от по - висока степен, поради което атакуваната норма е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Единственият довод на касатора за твърдяната недопустимост на първоинстанционното решение е липсата на личен и пряк правен интерес от оспорването. Несподелим в тази връзка е аргументът, че в случая правният интерес на оспорващия не е обоснован с представената от него приходна квитанция, която установя, че той е заплатил читателска такса в библиотеката в гр. М. в размер на 2.50 лв. на основание чл. 49, т. 41 от Наредбата. Така, чрез предвиденото в цитираната норма задължение, пряко е засегнат патримониума на жалбоподателя, в качеството му на неин адресат, с оглед на което правилно АС - Смолян е счел, че оспорването е релевирано при наличие на правен интерес и като допустимо подлежи на разглеждане по същество. / така и Определение № 5651/05.05.2017г. по адм. дело № 4530/2017г. по описа на ВАС, Трето отделение/

Съгласно чл. 7 от ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ) /ЗОБ/, общинските библиотеки са обществени. По аргумент от чл. 3 същите осигуряват правото на гражданите на равноправен и свободен достъп до библиотечно – информационно обслужване. Нормата на чл. 51, ал. 1 от с. з. сочи, че предоставянето на библиотечния фонд за четене е основна библиотечна услуга, която според чл. 51, ал. 2 се предоставя безвъзмездно. В противоречие с визираната разпоредба, съдържаща се в нормативен акт от по - висока степен, оспорената норма от Наредбата предвижда цена за годишна регистрация в градската библиотека Мадан за лица над 14г. възраст в размер на 2.50 лв. Така предвидената възмездност на предоставяната библиотечна услуга е в колизия с нормите на чл. 51, ал. 2 ЗОБ и чл. 15, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), с оглед на което правилно е прието, че оспорената разпоредба е материално незаконосъобразна. Като е достигнал до този извод АС - Смолян е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото касационно производство разноски, възлиза на сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По частната жалба на П.З:

С определение № 411/03.10.2018г. по адм. дело № 163/2018г. по описа на АС - Смолян тричленният състав за пръв път се е произнесъл по отговорността за разноските, като е допълнил решение № 333/12.09.2018г. По аргумент от чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК, родово компетентен да се произнеси по искането за изменението на решението/ определението/ в частта за разноските е съдът, който го е постановил. Тъй като в депозираната частна жалба се съдържа именно искане за изменение на определението за разноските, то същото следва да се изпрати за произнасяне на АС - Смолян по компетентност.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333/12.09.2018г. по адм. дело № 163/2018год. По описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА Общински съвет Мадан да заплати на П.З от [населено място] сумата от 500лв. /петстотин лв./, представляваща осъществените разноски в касационното производство.

О. Б. Р. частна жалба с вх. № 2467/18.10.2018г. от П.З срещу Определение № 411/03.10.2018г. по адм. дело № 163/2018г. по описа на АС - Смолян и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 13610/2018г. по описа на ВАС в тази му част.

ИЗПРАЩА по компетентност на Административен съд - Смолян съдържащото се в горепосочената частна жалба искане за изменение в частта за разноските на Определение № 411/03.10.2018г. по адм. дело № 163/2018г. по описа на АС - Смолян. Решението не подлежи на обжалване.