Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационна жалба на П. ЕКУЧУ [гражданство], против решение № 6680 от 15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9152/2017 г. по описа на Административния съд София - град. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушение на съдебнопроизводствените правила, нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът не е съобразил, че в конкретния случай се касае за "субект на преследване " по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 1 от ЗУБ,"действия на преследване " по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 2 от ЗУБ и "причина "(мотиви ) за преследване по смисъла на чл. 10, ал. 1 4б "д" от Директива 2011/95/ ЕС.При постановяване на решението, не е направен задълбочен анализ на заявените обстоятелства и на събраните писмени доказателства, което е довело до необосновани изводи за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на решението.

Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк.. Д оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.Счита, че от представената справка се установява, че властите в КОНГО си сътрудничат с Върховния комисарят на бежанците и е осигурена възможност на организацията да работи совободно и да упражнява своя предмет на дейност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател.Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания от касацинония жалбоподзател. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд – София - град, е отхвърлена жалбата на П. Екучу, [гражданство], против Решение № 13744/11.07.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на основание за приложение на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.Установено е, че майка му и двете му деца продължават да живеят в страната необезпокоявани, а баща му макар и арестуван е освободен на следващия ден.Работата на Екучу в Международната организация по миграция не се е отразила негативно по отношение на него.Съдът е приел още, челипсват основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Екучу по смисъла на чл. 9 ЗУБ и затова, решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт

Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване на доводите на страните, намира, че решението на Административен съд София - град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.Противно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционния съд задълбочено е изследвал обсоятелствата относно бежанската история на Екучу, и е изложил обосновани, подробно мотивирани и законосъобразни изводи.След извършения подробен анализ на представените по делото доказателства и информация, обоснован и правилен е направения извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Видно от Протокол № УП 19340/01.12.2016 г. от проведено с чужденеца интервю, той изрично е заявил, че не е арестуван или осъждан, както и, че не му е оказвано физическо насилие. В рамките на интервюто настоящия касационен жалбоподател е посочил, че причина да напусне заедно със съпруга си страната си е неговата месторабота в МОМ свързана с реализацията на проект за реабилитация и интеграция на бежанци от Конго в съседна Гамбия.В тази връзка са се опитали да го вербуват да сътрудничи на разузнаването, но той отказал и затова се страхувал, че ще бъде преследван.Въпреки това той е напуснал страната си легално, заминал е за Русия заедно със съпругата си с туристическа виза и от там, двамата с фалшиви документи тръгнали за Белгия през Турция и България.Сам заявява, че целта му е да стигне до Белгия, тъй като там децата му могат да изучават френски език.Всичко посочено до тук обосновава извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри икономически условия за живот.

По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, както се посочи, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ.Оно от съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя.Представената по делото в касационното производство справка вх.№МД-633 /18.09. 2018г. не променя извода на първоинстанционния съд за липсата на предпосдтавките на чл. 8 и 9 от ЗУб по отношение на касатора.Безпорно е, че гражданските власти полагат усилия в ДРКонго за спазване на човешките права, още повече, че от периода за който се твърди, че е имал неприятности в страната си са изминали 10 години.От друга страна семейството му, майка и двете му деца продължават да живеят безпроблемно в [държава]. Не се оспорва факта, а и от изявлението на касатора в с. з. се установява, че на съпругата му А. Дзимбу е отказан статут поради липса на предпоставките по ЗУБ,още повече че същата се е ползвала от основанията относими за П. Екучу.Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, случаите когато се касае до семейство да се решават по идентичен начин с оглед запазване на целостта на семействотои този факт не може да не се обсъжда и в това производство.

По изложените съобраображения, съдът приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК,Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ в сила решение № 6680 от 15.11. 2017 г. постановено по адм. д. №9152 /2017 г. по описа на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5449 от 21.09.2017 г., постановено по адм. дело № 9149/2017 г. по описа на Административния съд София -град. Решението е окончателно.