Д. Баба, [гражданство], е подал касационна жалба срещу решение № 6425/8.11.2017 г. по адм. дело № 6235/2017 г. по описа на Административния съд-София град, с което е отхвърляна подадената от него жалба срещу решение №9235/10.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците.Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено.
Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. Баба, [гражданство], срещу решение № 9235/10.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.
Административният съд е установил, че Д. Баба, [гражданство], [дата на раждане] в [населено място], [държава], [народност], по вероизповедание-[вероизповедание], неженен, подал до председателя на Държавната агенция за бежанците молба за закрила №447/19.02.2013 г. С решение №1233/8.08.2013 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут по молбата на Д. Баба. Отказът бил отменен от съда и преписката била изпратена за ново разглеждане на административния орган. При новото разглеждане с кандидата за статут било проведено още едно интервю на 9.03.2016 г.
С решение №9235/10.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците повторно постановил отказ за предоставяне на статут. В решението е посочено, че по твърдения на кандидата за статут той напуснал Мали легално през 2012 година и отишъл в Сенегал, където останал няколко месеца. В България влязъл нелегално през Турция. Преди заминаването си Д. Баба пребивавал заедно със семейството си в град Томокудо, в северната част на страната. Един от братята му преминал на страната на терористите. През 2012 година семейството на Д. Баба напуснало Томакудо и се върнало в Бамако, за да се махнат - по думите на кандидата - от мястото на войната. Хората страняли от семейството заради братът на Д. Баба, който бил терорист. Терористите заплашвали семейството, защото братът на Д. Баба предоставял информация на малийското правителство. Кандидатът не се е обръщал към властите по повод на заплахите, не е бил съден, арестуван, осъждан, не членувал в политическа партия или организация. Заради братът, който бил терорист, майката на Д. Баба, получила право на пребиваване в Гвинея, където живеела и сега. Майка му изпратила писмо чрез консулството. Оттам уведомили молителя, че двете му сестри и малкия му брат са мъртви. Нямало информация как е станало това. За големия му брат, който бил терорист, не се знаело нищо.
В хода на административното производство било представено удостоверение на неправителствената организация "Център за подпомагане на хора, преживели изтезание". Молителят се обърнал към специалисти по причина на мисли за самоубийство след като узнал за смъртта на близките си. Според заключението на специалистите, към момента на изследването (2015 г.) Д. Баба показва симптоми на [диагноза]. Според мотивите на председателя на Държавната агенция, документът не следвало да се определя като доказателство, тъй като бил изготвен само въз основа на разказа на чужденеца. След оценка на актуалната ситуация в държавата на произход било направено заключение, че не се установяват разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Въз основа на тези данни административният орган приел, че не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) за предоставяне на статут на кандидата.
Административният съд извършил проверка на законосъобразността на административния акт, с оглед на която направил извод, че жалбата на Д. Баба е неоснователна. Съдът споделил преценката на административния орган, че изложените от чужденеца причини за напускане на страната не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Кандидатът, както и той самият потвърдил, не е бил лично преследван в родината си етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политически убеждения. Д. Баба обяснил напускането на Мали с тежкото икономическо положение, с войната в страната, както и принадлежността на брат му към терористична групировка.
Административният съд посочил, че информацията, съдържаща се в представеното удостоверение на "Център за подпомагане на хора, преживели изтезания", е снета през 2015 година, а Д. Баба напуснал Мали през 2012 година. Дори да се приеме, че писмата от майката на молителя действително са написани от нея, те не давали информация, от която да се направи извод, че за нейният син има риск, ако се завърне в страната.
Според мотивите на съда, молителят не отговорял и на условията на чл. 9 ЗУБ при наличието на които се предоставя хуманитарен статут. Не било установено, че Д. Баба е бил принуден да запусне или да остане извън страната поради реална опасност от тежки посегателства, смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Жалбоподателят нямал проблеми с властите в Мали, липсвали тежки заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие вследствие вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно приложената по делото справка № МД-759/17.06.2016 г. на дирекция „Международна дейност" на Държавната агенция за бежанците, в Мали нямало въоръжен конфликт, който да води до заплаха от безогледно насилие, което би било основание за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Поради това административният съд отхвърлил жалбата на Д. Баба.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. Баба срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне статут на бежанец не са допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В касационната жалба се прави оплакване срещу определянето на молбата на кандидата за статут като последваща по смисъла на §11, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Поддържа се, че в нарушение на чл. 172, ал. 2 АПК съдът не е обсъдил довода в първоинстанционната жалба и в писмените бележки относно принадлежността на жалбоподателя към определена социална група. Съдът необосновано не кредитирал удостоверение №84/12.03.2015 г. на организацията "Център за подпомагане на хора, преживели изтезание", тъй като периодът от три години между напускането на страната и изготвянето на удостоверението не влияе върху достоверността му. Административният орган не идентифицирал жалбоподателя като жертва на насилие поради което не му е била предоставена навременна психологическа помощ. Необосновано съдът приел, че писмата, написани от майката на жалбоподателя, не съдържат данни за съществуващ за него риск, ако той се завърне в Мали. Преценката на съда за ситуацията в държавата на произход почивала на информация, която не била актуална.
Във връзка с тези оплаквания следва да се отбележи, че административният съд действително е допуснал някои неточности при прилагане на материалния закон, както и процесуални нарушения, които обаче не са съществени, поради което не водят до отмяна на решението. Административният съд неправилно е определил молбата на чужденеца като последваща. В действителност административният орган се е произнесъл повторно по молбата на Д. Баба, тъй като постановеното по нея първо решение е било отменено от съда и преписката е била върната за ново разглеждане. Първоинстанционният съд не е обсъдил довода на жалбоподателя, че е жертва на преследване, тъй като принадлежал към определена социална група - брат му бил свързан с туарегите. Допуснатото процесуално нарушение не може да се определи като съществено, тъй като не би могло да се предположи, че при съблюдаване на процесуалната норма съдът би достигнал до друг правен извод по съществото на спора. Родствената връзка на жалбоподателя с неговия брат, участвал в бунта на туарегите от северната част на Мали през 2012 г., не може да се приравни на принадлежност към определена социална група. Членовете на социална група по смисъла на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на чл. 10, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, на единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ, L 337/9 от 20 декември 2011 г.) следва да споделят вродена характеристика или обща история или имат собствена идентичност в съответната държава, която е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Жалбоподателят не принадлежи към племето на туарегите и не може да се позове на обща история или идентичност, които го причисляват към този народ, няма и връзка с дейността на своя брат. Самият той отрича упражнено по отношение на него насилие по причина на връзките на брат му с туарегите или поради факта, че брат му бил донасял информация за бунтовниците на правителството на Мали. Твърденията на Д. Баба за наличието на опасност от посегателства нямат отношение към личното му положение, а към общата ситуация в страната, в която се случват не малко актове на въоръжено насилие.
Писмата на майката на Д. Баба, дори авторството им да се приеме за установено, също не съдържат никакви конкретни факти, които сочат на съществуването на реална заплаха за жалбоподателя, ако се завърне в страната. В писмата не се посочват причините, поради което майката е загубила другите си деца.
Удостоверението, издадено от "Център за подпомагане на хора, преживели изтезание", не може да се определи като недостоверно, но то също не обосновава вероятност жалбоподателят е преживял насилие по време на пребиваването в родината си. В интервюто, проведено на 9.03.2016 г., той ясно е заявил, че шокът, който получил, след като му бил отказан статут, го накарал да се обърне към организацията. Страхувал се за бъдещето си, почувствал се травмиран като разбрал за смъртта на брат си и сестрите си. Лекарите му помогнали да преодолее мислите за самоубийство. В тази връзка не би могъл да се пренебрегне фактът, че Д. Баба се е обърнал за психологическа помощ към този център три години след като е напуснал Мали, и то в момент, в който е получил сведения за загубата на негови близки. Психическата травма от загубата на близки хора, както и несигурността на неговото бъдеще, могат да обяснят психологическото състояние на чужденеца, описано в удостоверението, което кореспондира с направените от него изявления. Същевременно от негова страна не е представено задоволително обяснение защо при обжалването на административното решение се позовава на упражнено спрямо него насилие, каквото е отрекъл във всички проведени с него интервюта.
Историята на кандидата на статут, както законосъобразно е приел административният съд, не сочи наличието на основанието за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Решението в частта за отхвърляне на жалбата на Д. Баба срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на бежански статут е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В останалата част решението на административния съд противоречи на материалния закон. Макар бежанската история да не разкрива факти за осъществени по отношение на Д. Баба тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт на територията на Мали преди да напусне страната, не е направена преценка за вероятността той да бъде обект на тежки посегателства с оглед събитията, настъпили в държавата след това. Административният орган, както и съдът, са отчели единствено, че в Мали няма ситуация на безогледно насилие. В решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е отбелязано, че въпреки данните за нарушения на мирното споразумение от 2015 година, актовете на насилие от страна на групировките, участващи в споразумението, и нарушенията на човешките права, главно в северната част на страната, са спорадични и нямат траен ефект.
В представената в касационното производство актуална справка №МД-569/10.08.2018г. на Държавната агенция за бежанците-дирекция "Международна дейност" е отразено, че от януари 2013 година в страната са разположени френски военни сили, преминали през 2014 година под командването на Многомерната интегрирана мисия на Организацията на Обединените нации за стабилизиране на Мали. Въпреки подписването на Споразумението от Алжир за мир и помирение през юни 2015 година между правителството, Платформата на северните милиции и Координацията на движението от Азавад, в северната част на страната продължава агресивният конфликт между Координацията на движението от Азавад и Платформата на северните милиции. Терористичната коалиция " Д. Н ал-Исмал уа Муслимим ", състояща се от Ансар ал-Дин, Ал Кайда и Фронта за освобождение Макина извършва атаки срещу военни, въоръжени групировки, мироопазващи сили, конвои на ООН, международни сили, хуманитарни оператори и цивилни лица в С. М и районите Мопти и Сегу в Ц. М.
Според доклада за Мали на Нuman Rights Watch (hrw.org/world-report/2019/country-chapters/mali ) към днешна дата положението в страната се характеризира със засилваща се терористична дейност от въоръжени ислямистки групи, действащи в централната и северната част на страната, при което загиват цивилни лица. Положението със сигурността остава нестабилно, активизира се насилието срещу представители на международните организации, които предоставят помощ за страната, извършват се множество нарушения на човешките права. С оглед ескалацията на насилието именно в северната част на Мали, където е живял Д. Баба, е необходимо да се направи оценка на вероятността чужденецът да стане обект на тежки посегателства при завръщането си в страната. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като кандидатът за статут е напуснал държавата си по произход. Изложените от органа съображения не могат да се възприемат като всестранна и пълна оценка на ситуацията в страната. В решението на председателя на Държавната агенция за бежанците липсват убедителни мотиви, обосноваващи изпълнението на изискванията на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, според които при завръщането си в страната чужденецът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до част от държавата, в която конфликтите не са изявени и в която може основателно да се очаква да се установи. Незаконосъобразността на решението на административния орган в частта относно постановения отказ за предоставяне на субсидиарен статут не е констатирана от първоинстанционния съд, което обуславя отмяната на съдебното решение и на административния акт в тази част и изпращането на преписката на органа за ново разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6425/8.11.2017 г. по адм. дело № 6235/2017 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. Баба, [гражданство], срещу решение №9235/10.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и В. Н. П.:
ОТМЕНЯ решение №9235/10.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут по молба №447/19.02.2013 г., подадена от Д. Баба, [гражданство].
ИЗПРАЩА на председателя на Държавната агенция за бежанците преписката по молба №447/19.02.2013 г. за ново разглеждане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6425/8.11.2017 г. по адм. дело № 6235/2017 г. по описа на Административния съд-София град в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия С.Б по адм. д.№109/2018г на ВАС:
Не съм съгласна със становището на мнозинството, че е налице вероятност бежанецът да бъде обект на тежки посегателства при завръщането му в държавата на произход. Видно от данните по делото, в Мали не е налице ситуация на безогледно насилие, а само отделни терористични актове в северната част на страната. В интервютата си Д. Баба признава, че след смъртта на баща му, семейството му се е преместило да живее в гр. Б., който се намира в южната част на страната и в който няма данни да е налице насилие спрямо населението. От това следва, че при завръщането му в Мали, той може да се установи в части от страната, които не са засегнати от терористични актове. Освен това в Мали са разположени войски на ООН, които гарантират мира и неприкосновеността на населението. Бежанецът е могъл да продължи да живее и в Сенегал, където за него не е имало опасност.
Съдия :
С.Б