Производството е по реда на чл. 193, ал. 7 във вр. чл. 187 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.
Делото е образувано по жалба на В.Ч против решение по т. 14 от Протокол № 28 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, проведено на 04.07.2017г., на което след обсъждане и явно гласуване, при резултат: шест гласа „за“ и три гласа „против“ не е взето решение относно молбата на В.Ч – съдия в Софийски градски съд, за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в Апелативен съд – София, наказателна колегия. Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, обусловени от наличието на предпоставките на Закон за повишаване на оспорващата. Развити са съображения относно липсата на мотиви при постановяване на обжалвания отказ. Поддържа се становище, че решението по адм. дело № 8592/2017г. по описа на ВАС има действие само занапред и не засяга придобитите от оспорващата права. Претендира се съдът да отмени процесния акт и да даде задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в съответствие с приложението на ЗСВ, с оглед относимите решения на Конституционния съд /КС/ и Върховния административен съд /ВАС/, при съобразяване от СК на ВСС с възникналото вече право за жалбоподателката да бъде назначена на освободената длъжност в Апелативен съд – София, наказателна колегия.
Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, чрез процесуален представител, поддържа становище за недопустимост, като иска оставяне на жалбата без разглеждане. При условията на евентуалност намира оспорването за неоснователно и недоказано, поради което иска отхвърлянето му. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК претендира присъждане на съдебни разноски в полза на СК на ВСС за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева /двеста лева/.
Върховният административен съд - шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 187 ЗСВ във вр. с чл. 193, ал. 7 ЗСВ.
В конкретния случай, при резултат шест гласа „за“ и три гласа „против“ положително решение по молбата на съдия Чочкова за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в Апелативен съд – София, наказателна колегия не е взето, което по същество следва да се квалифицира като решение за отказ на кадровия орган да повиши кандидата на посочената длъжност.
По силата на чл. 30, ал. 1 ЗСВ, Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Правомощията на съдийската и прокурорската колегия, в съответствие с професионалната им насоченост да назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите са установени в разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 4 ЗСВ решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1 се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа - за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа - за прокурорската колегия, а останалите решения - с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17. Гласуването винаги е явно.
От анализа на горните разпоредби, следва извода, че изискването за приемане на решение с квалифицирано мнозинство се отнася до хипотезите, в които приетият акт е с позитивен характер. В случаите, в които при гласуването на някой от посочените въпроси съответната колегия на ВСС не постигне необходимото според закона мнозинство, следва да се приеме, че е налице отказ, респ. решение за отхвърляне, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изложените доводи са в съответствие с разписаната разпоредба на чл. 33, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение на ЗСВ /обн., ДВ, бр. 29 от 2019 г./, с която се преодолява празнота в закона по отношение на хипотези, в които за приемане на решение липсва необходимото мнозинство. Цитираната норма установява, че когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36 ЗСВ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея:
С решение на Висшия съдебен съвет по т. 155.1 от протокол №41 от заседание, проведено на 16.07.2015 г. е обявен конкурс за повишаване и преместване в длъжност „съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия за Апелативен съд – София. Конкурсът приключва на 06.06.2016 г., когато встъпва последният кандидат за този орган на съдебната власт /справка §1 от ДР на Наредба №1/.
Оспорващата В.Ч - съдия в Софийски градски съд подава молба вх. № ВСС-3274/02.03.2017 г. за назначаване, по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, в Апелативен съд - София, наказателна колегия. С решение, обективирано в т. Р-6 от Протокол №30 от заседание, проведено на 03.07.2017 г., Комисията по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС предлага Съдийската колегия на ВСС, на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, да повиши В.Ч - съдия в Софийски градски съд, на длъжност „съдия" в Апелативен съд – София, наказателна колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС", с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. Предложението е внесено в заседанието на СК на ВСС, насрочено на 04.07.2017 г., за разглеждане и произнасяне.
След обсъждане и явно гласуване на процесното решение по т. 14 от Протокол № 28 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 04.07.2017г., при резултат: шест гласа „за“ и три гласа „против“ не е взето решение, респ. е постановен отказ, с който е отхвърлена молбата на В.Ч – съдия в Софийски градски съд, за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в Апелативен съд – София, наказателна колегия.
При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, но е незаконосъобразно като прието при неправилно приложение на материалния закон.
Спорен от правна страна е въпроса досежно приложението на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г.) по конкурси, открити преди влизане в сила на разпоредбата, считано от 09.08.2016 г.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е действаща правна норма, считано от 09.08.2016 г., ДВ бр. 62/2016 г. Според нея в 9 месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС взема решение за назначаване на следващия по реда кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по ниска от много добър "5.00“. Считано от същата дата е в сила и разпоредбата на §210 от ПЗР на ЗИДЗСВ, според която започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашния ред. Първият въпрос по приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е дали разпоредбата е част от конкурсната процедура или е самостоятелно правно основание, свързано с вече проведена конкурсна процедура. Ако се приеме, че чл. 193, ал. 6 ЗСВ не е част от конкурсната процедура, като материално правна норма има действие занапред, което означава, че ще се прилага по отношение на конкурси започнали и довършени, както преди, така и след 09.08.2016 г., тъй като с чл. 193, ал. 6 ЗСВ за първи път се уреждат въпроси, които не са били уредени преди това в досегашната уредба на конкурсите. В съответствие с това разбиране за разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, е текстът на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, в който се предвижда, че разпоредбите на глава трета, раздел IV "Назначаване при условията и по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ се прилага по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат“. Израз на това тълкуване на новия текст на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е и решение № 9044 от 11.07.2017 г. на ВАС шесто отделение по адм. д. № 13492/2016 г.
Законосъобразността на § 6 от цитираната Наредба № 1 на ВСС, приета на Пленума на ВСС с решение от 09.02.2017 г. е оспорена по съдебен ред пред ВАС. В хода на това производство пред петчленен състав на ВАС е поискано произнасяне от Конституционния съд на Р. Б за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ.
С решение № 12 от 27.07.2018 г. на КС по конституционно дело № 1/2018 г. КС е отхвърлено искането, като в мотивите е посочено, че "чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място в раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт“ и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотеза на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормиране на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване получил крайна оценка не по – ниска от много добър "5.00" оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите." Така характеризирана и тълкувана от КС на РБ, нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е дала основание на Върховен административен съд, петчленен състав, в мотивите на решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. да приеме, че новата чл. 193, ал. 6 ЗСВ ще се прилага само за откритите и приключили конкурси след 09.08.2016 г. и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени. В §210 от ПЗР към ЗИДЗСВ /Дв. бр. 62 от 2016 г. в сила от 9.08.2016 г./ е предвидено, че "започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашните условия и ред". С този параграф се преустановява всяко съмнение относно действието във времето на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. С цитираното решение № 915 от 22.01.2019 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. д. №8592/2017 г. е отменена разпоредбата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г.
Решението на КС на РБ има действие занапред и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 ЗКС.Ното установително действие се проявява в мотивите при произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, където е определен характерът и е извършено тълкуване за нуждите на това произнасяне. Решение № 915/22.01.2019 г. има действие занапред - чл. 195, ал. 1 АПК и по отношение на всички - чл. 193, ал. 2 АПК. Това означава, че след постановените решения на КС и на Петчленен състав на ВАС, решенията на колегиите на ВСС, не могат да бъдат издавани на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, респективно на основание § 6 от ПЗР на Наредба 1 от 9.02.2017 г. на Пленума на ВСС, когато се отнасят до участници в конкурси проведени по досегашния ред - редът до 09.08.2016 г. Издаденото решение на това основание, когато е обжалвано пред съда и делото е висящо, е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 146, т. 4 АПК и следва да бъде отменено.
Доводите на ответника за отпаднал правен интерес са неоснователни. Обстоятелството, че административният орган не взема решение по конкретната молба, с което отказва да назначи жалбоподателката и не прилага чл. 193, ал. 6 ЗСВ, не дава основание да влезе в сила оспорен административен акт, за който в проверката за законосъобразност е установено, че е издаден в нарушение на материалния закон. Такъв правен резултат е недопустим освен при оттегляне или отказ от жалбата.
След отмяна на решението, с което Съдийската колегия на ВСС е отказала да назначи кандидат по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, поради това, че административното производство е инициирано от съответния магистрат, административният орган следва да се произнесе своевременно по висящата молба, с която е сезиран, в съответствие с мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. В посочения по–горе смисъл са постановени решение № 3582 от 12.03.2019 г. по адм. дело № 13437/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 3384 от 08.03.2019 г. по адм. дело № 6850/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 3385 от 08.03.2019 г. по адм. дело № 8759/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 2658 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 13586/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 4593 от 27.03.2019 г. по адм. дело № 12991/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 6700 от 07.05.2019 г. по адм. дело № 6169/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 6706 от 07.05.2019 г. по адм. дело № 6237/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд., решение № 7762 от 23.05.2019 г. по адм. дело № 13685/2017 г. по описа на ВАС, 6 отд. и др.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателката и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, от бюджета на органа – издател на акта следва да се изплатят на В.Ч съдебни разноски в доказан размер на 10 /десет/ лева - заплатена държавна такса.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 187 и чл. 193, ал. 7 от ЗСВ, Върховният административен съд - състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Ч решение по т. 14 от Протокол № 28 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.07.2017г.
ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на В.Ч съдебни разноски в размер на 10 /десет/ лева - заплатена държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно.