Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. 166, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/, вр. с чл. 195б, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД против решение №70/25.04.2018 г. по адм. д. №366/2017 г. на Административен съд Сливен, в частта, с която е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 83/20.10.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, гр. П., за установено публично държавно вземане във връзка с издадено Разрешително № 31510202/ 17.11.2009 г. за водовземане на подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 13 977, 80 лева и лихва за забава в размер на 5 241, 55 лева; по Разрешително № 31510218/14.01.2010 г. за право на водовземане на подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на 22 924, 02 и лихва в размер на 8 194, 35 лева; по Разрешително № 31510235/28.05.2010 г. за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 9 022, 46 лева и лихва за забава в размер на 3 605, 83 лева. Изложени са твърдения, че решението в отхвърлителната част е процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да бъде решен спора по същество, като бъде отменен изцяло обжалвания АУПДВ или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се разноски и за двете инстанции. В съдебно заседание дружеството-касатор се представлява от адв.. Р, който поддържа касационната жалба, представя писмена защита и списък на разноски, както и документи за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответната страна Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, гр. П., чрез упълномощен представител юрк.. Б оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Акта за установяване на публично държавно вземане е издаден на дружеството-касатор, съобразно издадени разрешителни:
- Разрешително № 31510202/ 17.11.2009 г. за водовземане на подземни води от посочени конкретни водоизточници - посредством 6 бр. каптирани извори разположени в землището на с. Б., община С., в горски масив на Държавно лесничейство Сливен: КЕИ „Хамзов извор - 1" - 78а, КЕИ „Хамзов извор - 2" - 78з, КЕИ „Ходжов трап"-56в, КЕИ „Ляв" – 55б, КЕИ „Десен- 1" и „Десен-2"- 55б. в землището на с. Б., като задълженията по това разрешително са установени с АУПДВ за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г.;
- Разрешително № 31510218/14.01.2010 г. за право на водовземане на подземни води посредством 4 бр. каптирани извори, разположени в горски масив на Държавно лесничейство Сливен, в землището на с. Н., общ. Сливен, като задълженията по това разрешително установени с АУПДВ са за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г.;
- Разрешително № 31510235/28.05.2010 г. за водовземане от подземни води посредством 2 броя каптирани извори КЕИ „Пандъклъка“ и КЕИ „Баш“ намиращи се на територията на Държавно лесничейство Сливен и в землището на с. Г. Ч, община С., като задълженията установени с АУПДВ по това разрешително са за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г.
С покана за доброволно изпълнение изх.№ ПО-02-80 от 09.10.2017 г., Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" поканил „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД да заплати доброволно в седемдневен срок от получаването й задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б „б" от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), като титуляр по разрешителни за водовземане от подземни води № 31510202/ 17.11.2009 г.; № 31510218/14.01.2010 и № 31510235/28.05.2010 г., представляващо такса за правото на водовземане подземни води за питейно - битово водоснабдяване за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г., в размер на 45 924, 28 лв., върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при незаплащане на дължимите такси, ще открие производство по издаване на АУПДВ.
Тази покана, заедно с констативните протоколи № СЛ 526/15.09.2017 г. № СЛ 528/15.09.2017 г. и № СЛ 529/18.09.2017 г. е връчена на оспорващия с известие за доставяне на 10.10.2017 г.
С оспорения АУПДВ е установено по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД по горепосочените разрешителни. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от страна на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, не са внасяни суми по сметка на длъжника за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. по посочените разрешителни.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която като обоснована, компетентна и неоспорена от страните, съдът е кредитирал.
Извършена е от страна на първоинстанционния съд корекция на лихвата за определен период, като акта е отменен в тази част, но поради неподадена касационна жалба от заинтересованата страна, решението в тази отменителна част е влязло в сила и не е предмет на инстанционен контрол.
Предмет на касационната жалба е решението само в отхвърлителната част.
Във връзка с възражението за изтекла давност на задълженията за 2010 г. решението съдържа правилни мотиви за неоснователност.
По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 ДОПК вземанията на държавата за държавни такси, установени със закон и лихви върху тези вземания са публични. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В конкретния случай на основание чл. 4, ал. 1 от действаща за 2010 г. Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект отм. ДВ бр. 50/2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), таксата за водовземане се дължи в срок не по – късно от 31.01. на следващата година, поради което давността за погасяване на публичното вземане за 2010 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 г., но по делото са налични подписани от страните споразумения за разсрочване на вземанията, първоначално до края на 2011 г. за задълженията за 2010 г., впоследствие е продължен срока да края на 2012 г. и давностния срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г., а АУПДВ е издаден на 06.11.2017 г., т. е. преди изтичане на този срок.
Мотивите в обжалваното решение са правилни и се споделят от настоящата инстанция.
Таксите, размера на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1 б."б" от ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел водовземане на подземни води. Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимите такси са регламентирани със ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл. 4 ал. 1 от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година.
Обосновано, съдът е приел, че таксата за водовземане е правилно определена от административния орган, тъй като установените като изразходвани количества вода са определена въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните обеми и за конкретните периоди. Въз основа единствено на декларираните от самия касатор количества са изчислени и задълженията по години от страна на административния орган, като размерът на таксите е в съответствие с приложимата за съответния период Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект.
Ползователят е задължен да уведомява съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода, но непълното или неточното изпълнението на това задължение не означава, че освобождава титуляра на разрешението за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените в закона срокове.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване, като АУПДВ е издаден от компетентен орган - издаден и подписан лично от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към МОСВ на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" ЗВ. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на представени от ВиК дружеството-жалбоподател справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194 б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Връчено е от административния орган на дружеството уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден оспореният АУПДВ.
Не е доказано като основателно възраженията на жалбоподателя относно приетия размер на водовземане по години, както и че са налице съществени разминавания в сумите. Задължението е за титуляра на разрешителното за водоползване да измерва и води отчет за ползваното количество вода и да информира съответната басейнова дирекция. В случай, че жалбоподателя разполага с информация за различно количество ползвана вода от установената от контролните органи, то е следвало да представи относими към възражението доказателства като в тежест на страната е да установи благоприятните за нея факти. След като това процесуално действие не е осъществено, посоченото от административния орган ползвано количество вода, отразено в оспорения административен акт, е правилно установено. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени от "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. Не са представени от жалбоподателя данни за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма за потребление. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води.
По делото не са представени други данни за ползваните води по процесните разрешителни освен тези установени от служителите на БД ИБР в констативните протоколи № СЛ 526/15.09.2017 г., № СЛ 528/15.09.2017 г. и № СЛ 529/18.09.2017 г. въз основа на информацията предоставена от оспорващия.
Съобразно така посочените количества е изчислено и задължението, което като размер е потвърдено и с приетата от съда ССчЕ, с изключение на установени разминавания в задълженията за лихви, които съдът е коригирал, съобразно заключението на вещото лице и е отменил частично акта, като решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
Неоснователен е касационния довод относно решението в частта, в която съдът е приел за неуспешно възражението относно истинността на констативните протоколи, както и твърдението за антидатирането им. Същите са съставени от специалисти в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ от документи в информационната среда на службата и като официални документи при оспорването им доказателствената тежест е на дружеството-жалбоподател, която не е изпълнена.
Не е налице и допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила с недопускане на съдебно-техническа експертиза, във връзка с установяване на действително използваните количества вода, тъй като времево е невъзможно да се установят данни за периоди 2010-2016 години дори и от експерт при назначена от съда СТЕ.
Неоснователен е и другият касационен довод за неправилност на решението по отношение на потвърдените задължения за лихви. Съдът е изложил подробни съображения по материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт и обосновано е приел, че задължението за заплащане на таксите за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВ възниква ex lege, а не от писменото уведомяване на титуляра на разрешителното. Законосъобразен е изводът му, че предвиденото в чл. 194б, ал. 4 ЗВ задължение за директора на Басейнова дирекция за уведомяване, не е определено в закона като правопораждащ юридически факт за ликвидност и изискуемост на таксите за водовземане. Срокът за плащане на таксите е определен в относимите към периода действащи Тарифи, съответно до 01.01. на следващата година за задълженията за 2010 г. и до 31.03. на следващата година, за задълженията след 2011 г. Нормативно определеният краен срок за заплащане на таксите, определя и момента на изпадане в забава, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Изрично е посочено в чл. 195в, ал. 1 ЗВ, че невнесените в срок такси по закона се събират заедно с лихвите.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема първоинстанционното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно в обжалваната част.
Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, разноски се дължат на ответната дирекция за настоящата инстания в размер на 200 лв. за осъществено процесуално представителство и защита от юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №70/25.04.2018 г. по адм. д. №366/2017 г. на Административен съд Сливен в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, ЕИК 829053806, гр. С., ул."Шести септември"№27, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, гр. П., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/лева.
Решението е окончателно.