Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи против Решение № 17107 от 18.12.2013г. по адм. дело № 9202/2013г. на тричленен състав на Върховният административен съд. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел процесната заповед за материално незаконосъобразна, тъй като от доказателствата по делото не се установява Д. Д. да е извършил вменените му нарушения. Посочва, че за да се приеме, че Димов е изпълнил задължението си по чл. 21, т. 4 от Инструкция № Із-2019/09.11.2006 г., е било необходимо той като старши на екипа по съпровождане на четирите лица, знаейки, че две от тях имат рисково поведение, да ораганизира съпровождането им с предоставения му екип по начин, по който да не се допусне тяхното бягство. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен от настоящата инстанция по същество.

Ответникът – Д. К. Д., в писмена защита, излага становище за неоснователоност на касационната жалба. Иска да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за пътни разходи.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. К. Д. против Заповед рег. № К - 12285/08.11.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството...