Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи срещу решение № 17092 от 18.12.2013 г. по административно дело № 13105/2013 г. на тричленен състав от Пето отделение на Върховния административен съд, с което е отменена негова заповед № К-10047/03.09.2010 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата Славов бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба – С. Й. С. лично и чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав – ІІ колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на предписаната от закона фирма и в нарушение на материалния закон.

С обжалваната пред тричленния състав на ВАС заповед рег. № К-10047/03.09.2010г. министърът на вътрешните работи е наложил на С. С. дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), изразяващо се в това, че на 28.05.2010 г., в гр. С., с привличането му като обвиняем по досъдебно производство № 134/2009 г. по описа на Националната следствена служба за умишлено престъпление по чл. 339а, ал. 2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 93, т. 1, б. „а” НК е нарушил т. т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК).

Правилно в обжалваното решение е прието, че в нарушение на изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР в заповедта не са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, а освен това не са посочени конкретните действия, с които Славов е осъществил вменените му нарушения по т. т. 4, 7 и 8 от ЕК. Доколкото мотивите на заповедта могат да бъдат изложени и в отделен акт следва да бъде посочено, че обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и конкретните действия на държавния служител, с които са осъществени вменените му нарушения на слежебната дисциплина не са посочени конкретно и в справка рег. № 46167 от 23.07.2010 г., изготвена от дисциплинарно разследващия орган, назначен със заповед рег. № К-6051/25.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи при проведеното дисциплинарно производство. Липсват такова конкретно посочване и в представеното от този орган становище рег. № 46715/26.07.2010 г.

Обоснован и законосъобразен е и изводът, че заповедта е постановена в нарушение на материалноправните норми. Правилно въз основа на

съдържанието на оспорената заповед, данните от справката по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР и с влязлата в сила присъда № 85 от 21.04.2012 г. на Районен съд – Ямбол по н. о.х. д. № 1624/2011 г., тричленният състав е приел, че на жалбоподателя

е наложено дисциплинарно наказание за деяние, осъществяващо фактическия състав на престъпление по чл. 339а, ал. 2 от НК и за което е оправдан. След като с влязла в сила присъда е установено, че държавният служител не е извършил описаното в оспорената заповед деяние, правилно съдът по аргумент от чл. 300 от ГПК е извел извод, че служителят не е извършил и вмененото му тежко нарушение на служебната дисциплина.

Този извод не противоречи на разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Това е така само когато е безспорно установено, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2 от ЗМВР, което в случая не е сторено.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото МВР следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касационната жалба направените деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,Петчленен състав – ІІ колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 17092 от 18.12.2013 г., постановено по административно дело № 13105/2013 г. от тричленен състав на Пето отделение на Върховния административен съд. ОСЪЖДА

Министерство на вътрешните работи да заплати на С. Й. С. деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ А. Д./п/ Т. Т./п/ И. С.

И.С.