Производство по реда на глава днанадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София област срещу решение № 569 от 03.06.2016г. на Административен съд София област по адм. дело № 218/2016г. С него се отменя по жалба на С. И. М. с адрес в [населено място], [община] решение №1040-22-1 от 14.01.2016г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е оставено в сила разпореждане № 4021-22-46 от 11.12.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София област.

Поддържат се доводи зе неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответницата, С. И. М. не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по съображения за нарушение на материалния закон при постанявовяването му.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. И. М. срещу цитираното решение и разпореждане, като с последното е разпоредено прихващане на вземане на ДОО, произтичащо от неправомерно получена пенсия от наследодателя - И. А. М. в размер на 3463.71 лева, установено по основание и размер с разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015г. от наследника му С. И. М. от вземане от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО до размера на задължението. Също така е разпоредено от полагащото се парично обезщетение за безработица да се удържи сумата от 212.73 лева от които 212.73 лева главница, като лихва за просрочие по реда на чл. 113, ал. 1 КСО се начислява до окончателното...