Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 230 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Л. М. П. от [населено място], срещу решение по т. 22 от протокол № 21 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.05.2017 г., с което на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ жалбоподателката е отстранена временно от длъжността „съдия“ в Районен съд – [населено място], до приключване на воденото срещу нея наказателно производство – ДП № 204/2017 г. по описа на СО на СГП – СЗ „А“. Жалбоподателката претендира, че решението е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяването й за предприетото производство по чл. 230 от ЗСВ и ограничаването на правото й на защита, поради това, че не е участвала в него. Твърди, че са нарушени принципите по чл. 7, чл. 8, чл. 9 и чл. 10, ал. 2 от АПК. Излага твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и поради несъобразяването с функционалния имунитет на магистрата, визиран в чл. 132 от Конституцията на Р.Б.М за отмяна на решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) и присъждане на разноски.

Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Т., изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че в производството по временно отстраняване от длъжност не следва да се навлиза в казуистиката на наказателното производство и обсъждане на фактическия състав на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, във връзка с твърденията на жалбоподателката за липса на мотиви за наличие на умисъл при извършване на престъплението.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна и при отсъствие...