Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1053 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 358/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът е направил формален и незадълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като безкритично е възприел втория вариант от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от И. Н. С. приетото от в. л. начално салдо към 01.01.2008 г. в размер на 120 747, 26 лева. Според касатора съдът не е съобразил задължителните указания, дадени от предходния състав на Върховния административен съд съгласно решение № 1499 от 11.02.2016 г. по адм. дело № 8021/2015 г. В резултат на неправилната преценка на доказателствата е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на РА в съответните части. Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество, с което да се отхвърли жалбата на РЛ срещу РА в посочените части или да бъде зачетен първия вариант на заключението по ССчЕ, изготвено от в. л. И. С.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 8000 лева за всички съдебни инстанции.

Ответната страна – Т. М. До с [фирма], чрез процесуалния си представител адв. М. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като...