Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6, чл. 144, ал. 1 и чл. 107, ал. 4 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. С. К. от [населено място] срещу Решение № 381 от 07.03.2017г., постановено по адм. дело № 2843/2016г. по описа на Административен съд – Варна.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че след като регистрацията на посоченото моторно превозно средство е служебно прекратена, то по аргумент от чл. 58, ал. 4 ЗМДТ данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Намира, че данъчното задължение отпада по силата на закона, без да е необходимо подаването на нарочна декларация пред общинската администрация. Поради това счита, че не дължи данъка, определен в оспорения акт за установяване на задължения за данъчни периоди 2010-2014г. вкл., като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на АУНЗ в тази му част.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Мести данъци и такси” в О. В, чрез процесулен представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството пред АС - Варна е образувано по жалба срещу Акт за установяване на задължения /АУНЗ/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-903/14.07.2015г., издаден от ст. инспектор „Контролно - ревизионни дейности” в Дирекция „Местни данъци и такси” при О. В, потвърден с Решение № МД-РШ-026/18.08.2015г. на Директора на Дирекция”МД” при О. В в частта, с която са установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил Форд ескорт с рег. [рег. номер на МПС] за данъчни периоди 2010- 2014г. вкл. и са начислени следващите се лихви за забава.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на 01.06.2006. год. по силата на §3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I- 45 от 24.03.200г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ поради несъответствие на регистрационната му табела с изискванията на БДС. Независимо от прекратяването, собственикът му не е подал декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ в Дирекция „Местни данъци и такси” на О. В, поради което съдът е приел, че К. не е упражнил правото си на освобождаване от данъка върху превозните средства за данъчни периоди 2010- 2014г.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р.Б.Н на чл. 53 от ЗМДТ предвижда, че данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства, а разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, в приложимата й редакция от 01.01.2010г. сочи, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Едно от основанията за служебно прекратяване на регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 е регламентирано в разпоредбата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45. По своята същност, това прекратяване е принудителна административна мярка, налагаща се в резултат от неизпълнение задължението на собственика на лекия автомобил за подмяната на регистрационните табели. Съгласно чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ, от 1.01.2010 г. собствениците на превозни средства се освобождават от плащане на данък в случаите на прекратена регистрация, като визираното разпоредба не обвързва приложимостта си нито от обстоятелството по чия инициатива е прекратена регистрацията, нито с допълнителни условия. Несподелими са доводите на първоинстанционния съд, че действието на специалната разпоредба на чл. 58, ал. 4, т. 1 ЗМДТ е обусловено от подаването на декларация по чл. 54, ал. 3 ЗМДТ. Изложените в тази връзка мотиви не отчитат разликата, че ЗМДТ разграничава недължимостта на данъка от основанията за освобождаване от данък и ползване на данъчно облекчение. За разлика от разпоредбите на чл. 54, ал. 4 и чл. 58, ал. 1- 3 ЗМДТ, в приложимите им редакции, специалната норма на чл. 58, ал. 4, изр. първо ЗМДТ не освобождава от данък, а дерогира неговата дължимост. В случая, съгласно представеното удостоверение от ОД на МВР – Варна от 21.11.2016г. регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на 01.01.2006г., поради което и по аргумент от чл. 58, ал. 4 ЗМДТ данък за него не се дължи. Като е приел друго и е отхвърлил оспорването на издадения АУЗД в тази му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което актът в тази му част бъде отменен.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 381 от 07.03.2017г., постановено по адм. дело № 2843/2016г. по описа на Административен съд – Варна И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-903/14.07.2015г., издаден от старши инспектор „Контролно - ревизионни дейности” в Дирекция „Местни данъци и такси” при О. В, потвърден с Решение № МД-РШ-026/18.08.2015г. на Директора на Дирекция „Местни данъци” при О. В в частта, с която за И. С. К. от [населено място] са установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил Форд ескорт с рег. [рег. номер на МПС] за данъчни периоди 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. и са начислени съответните лихви за забава. Решението не подлежи на обжалване.