О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 919

С., 05.07. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №160/2011 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. И. С. – процесуален представител на ответника по исковата молба Държавно горско стопанство– [населено място], [община] чифлик, област В., против въззивно решение №1280/03.11.2010 г. по гр. д.№1686/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., в частта с която са уважени предявените от С. М. М. от [населено място], [община] чифлик, област В., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1 и 3 КТ.

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че искът за отмяна на уволнението е основателен, тъй като не е налице първият елемент от правната норма на чл. 325, т. 9 КТ – наличие на болест, довела до трайна нетрудоспособност или здравни противопоказания за заемане на длъжността, поради липса влязло в сила експертно решение на ТЕЛК към момента на уволнението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че решението противоречи на константната практика на ВКС относно обстоятелството, че не са налице предпоставките на чл. 325, т. 9 КТ, в частност първата от тях – невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания. Сочи се, че въззивният съд е счел, че ЕР на ТЕЛК №57/11.01.2010 г. не е влязло в сила към датата на...