О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София, 07.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 115 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Н. срещу въззивно решение от 09.06.2010 г. по въззивно гр. д. № 149 /2010 г. на Разградския окръжен съд, г. о., в частта, с която е обезсилено част от първоинстанционно решение от 12.03.2010 г. по гр. д. № 1399 / 2009 г. на Районен съд – [населено място] в частите 1) с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на жалбоподателя сума, представляваща дължими дневни пари за командировка в Германия за периода от 10.11.2008 г. – 10.05.2009 г. над размера 789.67 лева до 2, 894.63 лева поради недопустимост и производството по делото в тази част е прекратено; 2) с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е уважен иск за обезщетение за забава в размер на 161.17 лева, от които 156.24 лева - лихви върху дневни пари и 4.93 лева – лихви върху обезщетение за неползван платен годишен отпуск и този иск е отхвърлен.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] не изразява становище относно наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар. 25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр. 100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по главния оценяемия иск във въззивното производство е над 1, 000 лева, а искът за лихви е обусловен.
Исковете по чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД са основани на твърдения, че ищцата е била командирована от нейния работодател за работа в чужбина през период от време, в рамките на който ответникът не и заплатил в пълен размер полагащите и се дневни и пътни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина за няколко отделни периода от време, посочени с начална и крайна дата в рамките на общия заявен период, за които са посочени и отделните дължими суми, както и законна лихва върху тези суми, също уточнена.
За да постанови обжалваното решение в частта, с която е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съд е приел в мотивите си (стр. 2 най-долу и 3 най-горе), че искът по чл. 215 КТ е основателен за периода на претенцията до размер 789.67 лева съгласно чл. 22 и чл. 25 НСКСЧ, но в останалата част до 2, 894.63 лева искът е недопустим, защото ищцата не е претендирала дневни пари за тези дни (над общо посочените 73 дни), а в частта по иска за лихви съдът е приел, че задължението за заплащане на дневни пари и обезщетения за неползван платен годишен отпуск не е срочно и се дължи след покана, каквато не е отправена преди исковата молба.
Изведеният от жалбоподателката материалноправен въпрос е дали дължимите при командироване суми може да са по-малки по размер от определените в чл. 15 НСКСЧ, като се има предвид, че съгласно чл. 228, ал. 2 КТ работодателят може да определи по-високи, но не по-ниски по размер обезщетения по чл. 215 КТ. Твърди, че разрешението на въззивния съд противоречи на посочени съдебно решение на ВКС - № 1921 /24.04.2003 по гр. д. № 2270/ 2001 г., ІІІ г. о. и на посочени решения на Разградски районен и окръжен съд (за които не е отбелязано да са влезли в сила) – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Видно от изложеното по-горе за обжалваната част от въззивното решение, този въпрос не е обуславящ - искът по чл. 215 КТ е обезсилен за период, за който е прието, че не е предявен, а по иска по чл. 86 ЗЗД е прието, че ответникът не е изпаднал в забава.Изведеният въпрос е извън предмета на спора, очертан с касационната жалба.
Следователно не са осъществени предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.06.2010 г. по въззивно гр. д. № 149 /2010 г. на Разградския окръжен съд, г. о., в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.