О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 883

гр.София, 28.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 721/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на [фирма] – [населено място] бряг за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 122 от 11.03.2011 г. по гр. д.№ 100/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Червенобрежки районен съд по гр. д.№ 740/ 2009 г., като по този начин по предявените против касатора от Д. Н. М. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, за което е издадена заповед № 127/ 14.09.2009 г. на управителя на дружеството касатор, Д. М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 331, 82 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на материалноправните въпроси 1. към кой момент се преценява има ли право на закрила по чл. 333 ал. 1 от КТ уволненият работник, когато уволнението се извършва с предизвестие – към датата на връчване на предизвестието или към датата на издаване на уволнителната заповед 2.в кой момент работникът се счита трудоустроен – датата на издаване на ЕР на ТЕЛК или датата на получаване на предписанието от работодателя и...