О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 138

гр.София, 13.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

първи юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 663/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на И. Г. Л. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6110 от 22.12.2010 г. по гр. д.№ 9022/ 2010 г. С посоченото решение, в обжалваната пред въззивния съд част, е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 36489/ 2009 г., като по този начин са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове по чл. 128 т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над 458, 18 лв до 1 400 лв; по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за разликата над 676, 14 лв до пълния предявен размер от 1 777 лв; по чл. 262 ал. 1 т. 3 от КТ за сумата заплащане на възнаграждение за извънреден труд, положен в официални празници, в размер 100 лв; и по чл. 261 от КТ за заплащаане на възнаграждение за положеен нощен труд в размер 50 лв.

Върховният касационен съд, преди да пристъпи към разглеждане на искането за допускане на касационно обжалване, при проверката на допустимостта на жалбата, намери същата за недопустима. Законодателят е въвел ограничение във възможността за обжалване според материалния интерес на решението, чието касиране се иска. Съгласно чл. 280 ал. 2 от ГПК, не подлежат на обжалване по...