Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. на о., за поделение, – К., област П., против решение №1083/09.7.2010 г. по гр. д.№216/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, V-ти състав.

С обжалваното решение е оставено в сила решение №3325/17.12.2009 г. по гр. д.№1396/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр. състав, с което М. на о. – София, е осъдено да заплати на П. С.К., от [населено място], област С., сумата 4133, 95 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд по чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ, за периода от 01.01.2005 г. – 31.12.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.02.2008 г. до окончателното й изплащане, както и 300 лева деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че ПОС се е произнесъл по следните съществени въпроси:

1. Законосъобразно ли е да се установява със свидетелски показания дължимостта и размера на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд чрез понятието “средномесечно”? ;

2. Следва ли да се прилага чл. 133, ал. 1, б.”в” ГПК отм. относно договори за кадрова военна служба и цитираните официални писмени документи по делото /заповеди за ползване на компенсация и полагане на дежурства/? , и

3. Законосъобразно ли е оспорването на официални писмени документи и доказването на положен труд със свидетелски показания?

Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. т.2 и 3 ГПК и се сочат решения на ВС, ВКС, ВАС, окръжни и апелативни съдилища, подробно посочени в изложението и приложени към него.

Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Ответникът по касация – П. С. К., посредством процесуалния си представител – адв-. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

На въпроса ”Може ли да се установи дължимостта и размера на неизплатено възнаграждение за извънреден труд на военнослужещ в случаите, когато не може да се установи точно колко са дежурствата, в кои дни и с каква часова продължителност? ” е даден отговор в решение №390/31.5.2010 г. по гр. д.№249/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по чл. 290 ГПК. Дали ищецът е полагал извънреден труд е въпрос на фактическа преценка по делото, но това обстоятелство може да се установява с всички допустими от закона доказателствени средства, включително и с гласни доказателства при липса на данни в специалната книга за отчитане на извънреден труд по чл. 162 ПКВС отм., Относно използваното от касационния жалбоподател понятие “средномесечно”? ; настоящият състав на съда намира, че същото не следва да се разглежда, тъй като въззивната инстанция не го е използвала при мотивиране на решението си.

Поради това по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

На въпроса “Следва ли да се прилага чл. 133, ал. 1, б.”в” ГПК отм. относно договори за кадрова военна служба и цитираните официални писмени документи по делото /заповеди за ползване на компенсация и полагане на дежурства/?”, съдът намира, че не дължи отговор, тъй като ангажираните по спора свидетелски показания не са относно договора на ищеца за кадрова военна служба, а такива относно полагането на извънреден труд. В посочения смисъл са изводите на съда по първия въпрос.

На въпроса “Законосъобразно ли е оспорването на официални писмени документи и доказването на положен труд със свидетелски показания? ” настоящата инстанция намира, че същият е поставен бланкетно. Не се сочи какви документи има предвид касационния жалбоподател и за какво оспорване става въпрос. От друга страна, въззивната инстанция не е стигала до извод за невярност на официален свидетелстващ документ, имащ отношение към предмета на спора.

С оглед визираното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се вземе предвид, че за посочените решения на окръжните и апелативните съдилища няма данни да влезли в законна сила. Решенията на ВС са неотносими към спора, а това на ВАС не следва да се обсъжда, тъй като не се обхваща от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Относно представените решения на ВКС следва да се посочи следното. Решение №108/11.3.2010 г. по гр. д.№285/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., не е в противоречие в приетото от въззивната инстанция по настоящия съдебен спор, но в него липсват изводи относими към поставените от касационния жалбоподател въпроси. Представеното решение №26/08.5.2009 г. по гр. д.№6357/2007 г. на ВКС, ГК, І г. о., не е поставено по реда на чл. 290 ГПК. Отговор на поставените от касационния жалбоподател въпроси и по реда на визираната правна норма от сега действащия ГПК е даден с цитираното вече решение №390/31.5.2010 г. по гр. д.№249/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., в хипотезата на липсващи писмени доказателства по чл. 162 ПКВС отм..

Изводите във въззивното решение по поставените въпроси съответстват на изложеното в цитираното решение по чл. 290 ГПК на ВКС, поради което законът е приложен точно, и не се налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.

На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, макар и такива да са заявени, тъй като не са представени доказателства за това.

Водим от горните съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1083/09.7.2010 г. по гр. д.№216/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, V-ти състав, по подадената от М. на о. – София, за поделение. -П., касационна жалба, вх.№28679/17.8.2010 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: