Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба на В. Д. И. срещу Решение № 2253 от 05. 04. 2016 г., постановено по административно дело № 8506/ 2015 г. на Административен съд - София – град (АССГ).
Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че решението е издадено в нарушение на Закон за достъпа и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/ (закона) и Решение № 4 от 26.03. 2012 г. на Конституционния съд.
Изразява несъгласие с извода на съда относно това дали е доказана принадлежност към органите на държавна сигурност, предвид приетите по делото писмени доказателства, с оглед техния вид и съдържание. Счита, че съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствата, подхождайки формално при постановяване на обжалваното решение. Моли за отмяна на съдебното решение и да се уважи жалбата срещу издаденото решение на административния орган.
Касационният жалбоподател В. Д. И. в съдебно заседание, чрез адвокат В. поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното решение.
О. К за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ комисията) моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано. Счита, че първоинстанционният съд се е съобразил с практиката по прилагането на специалния закон и характера на административното производство. Подробни съображения за неоснователността на жалбата са изложени в писмения отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като при задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните.
Счита за правилно приетото от съда, че оспореното решение на Комисията е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазени административно - производствени правила и материално– правни предпоставки и в съответствие с целта на закона.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
С Решение № 2253 от 05. 04. 2016 г., постановено по административно дело № 8506/ 2015 г. на Административен съд - София - град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на В. Д. И., срещу Решение № 2-540/ 04.08.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия като неоснователна и недоказана.
За да стигне до този правен резултат, съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган– КРДОПБГДСРСБНА, като в него е посочено правното основание за издаването му– чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и същото съдържа и реквизитите по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Съдът констатира, че при издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Извършен е анализ на приложимата нормативна уредба и е прието, че решението на комисията е материално законосъобразно и в съответствие с целта, която си е поставил законодателят, чрез приемането на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно - да бъдат отворени и огласени архивите на ДС и на разузнавателните служби на БНА.
Разгледани са възраженията на жалбоподателя и са приети същите за неоснователни. В заключение от решаващия съд е прието, че оспореното решение не страда от сочените в жалбата пороци и не се констатират отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд - трето отделение намира съдебното решение за правилно, поради което подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.
Правилно в обжалваното решение е прието, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно.
Съгласно относимата към настоящия казус т. 2 на чл. 29, ал. 2, за секретен сътрудник те са: трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката. Същите законови реквизити се съдържат в обжалвания административния акт. В същия са налице изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението на комисията, е налице необходимата пълнота и конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ– агент, които лица изрично попадат към секретните сътрудници.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът се е произнесъл при непълнота на събраните доказателства, подхождайки формално при постановяване на съдебния си акт. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните.
Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил обосновани изводи в съответствие с материалния закон. Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно - охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия.
Съгласно чл. 9, т. 1 от закона, при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Видно от Протокол № 31 от 04. 08.2015 г. на комисията (л. 118- 120), при приемане на процесното решение са обсъдени, т. е. анализирани наличните данни от писмените документи, представляващи преписката към обжалваното решение. Същите са обосновали изводът, обективиран в процесното решение.
Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател в съдебно заседание относно това, че липсват доказателства дали е унищожено неговото работно досие и това, че неговата липса означава, че не е имал качеството на агент. Допуснати неточности в посочването на това дали е унищожено досието не водят до незаконосъобразност на административния акт. В случая са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите.
Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: картон обр. 4 и обр. 6, регистрационен дневник и регистрационна бланка, рапорт относно вербовка на агент консултант и предложение за изключване (л. 42- 58). При наличие на документи, по смисъла на &1, т. 1 от ДР на Закона комисията следва да ги обяви.
В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените документи. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е оспорил по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК нито едно доказателство, въз основа на което са изградени изводите на съда. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат непротиворечива информация. В тях липсват външни недостатъци, които да създават съмнения относно удостоверените данни.
Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е валиден административен акт, при спазени административно - производствени правила и материално - правни предпоставки, и в съответствие с целта на закона.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2253 от 05. 04. 2016 г., постановено по административно дело № 8506/ 2015 г. на Административен съд - София – град.
Решението не подлежи на обжалване.