Производството е по реда н ачл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта К. Н.-Г., срещу решение № 1640 от 26.08.2016 г. по адм. д. № 3290/2015 г. на Административен съд-Пловдив. С него съдът е отменил по жалбата на Т. И. Ф. от [населено място], уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15254 от 20.09.2013 г. на временно изпълняващия длъжността изпълнителен директор на ДФЗ. Осъдил е ДФЗ да заплати на земеделския стопанин разноски в размер на 1923 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Наведени са доводи за неговата недопустимост, необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в касационната жалба касаторът моли, съдебното решение да се отмени. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същевременно прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна по касация.

Ответникът по касация Т. Ф., чрез пълномощника си адвокат Д. Г., е подал писмен отговор, в който твърди неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че въпросът с допустимостта на жалбата срещу уведомителното писмо е решен още с постановяване на решение № 2821 от 17.02.2014 г. по адм. д. № 729/2014 г. на Административен съд-Пловдив. Позовава се на ТР № 6 от 30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОС на колегиите на Върховния административен съд, като счита, че то е било постановено след постановеното решение по адм. д. № 729/2014 г. и не е могло да бъде съобразено от първоинстанционния съд. Освен това твърди, че при обжалване на решението по адм. д. № 729/2014 г. пред Върховния административен съд въпросът с допустимостта на жалбата на Т. Ф. не е бил навеждан, поради което не е бил и предмет на съдебен контрол. Прави извод, че този...