Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. Й. в качеството му на [фирма] против решение № 6333 от 18.10.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 8102/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22221114001777-091-001/14.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град София, потвърден в оспорената част с решение № 1028/10.07.2015 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, гр. С..

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че в нарушение на чл. 1 и чл. 4 от КСО и Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа и морските лица задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗЗО са определени за годишен период и не отразяват точно периодите, през които едноличният търговец е упражнявал дейност.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител юрк. В. З. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Е. М. Й. в качеството му на [фирма] са начислени задължителни осигурителни вноски - авансови вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗЗО за 2010 - 2013 г. като самоосигуряващо се лице, както следва:

- за ДОО за 2010 година в размер на 554.40 лева и лихви от 404.70 лева, за 2011 година - 645.12 лева и лихви от 338.90 лева, за 2012 година - в размер на 645.12 лева и лихви от 206.44 лева и за 2013 г. в размер на 645.12 лева и лихви от 109.91 лева;

- за ДЗПО - УПФ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по 252 лева за всяка година и лихви в общ размер на 440.61 лева;

- за здравно осигуряване за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. по 403.20 лева за всяка година и лихви в общ размер на 528.40 лева.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е посочил, че жалбоподателят оспорва периодите, за които дължи осигурителни вноски. Твърди, че не е упражнявал дейност в качеството си на едноличен търговец през цялата година. Съдът е отхвърлил това възражение като недоказано.

От фактическа страна по делото е установено, че в ГДД за 2010 г. - 2012 г. ревизираното лице е декларирало доходи от трудови правоотношения и доходи от стопанска дейност като едноличен търговец - счетоводна загуба. Органите по приходите са констатирали, че от лицето не са декларирани осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, такива не са приспаднати от облагаемия доход и не са попълнени справките за окончателния размер на осигурителния доход. За 2013 г. е деклариран доход от трудово правоотношение, доход от авторски и лицензионни възнаграждения, доход от извънтрудови правоотношения и доход от стопанска дейност като едноличен търговец - счетоводна печалба - 11 551.11 лева. Данъчната основа от стопанска дейност като ЕТ е формирана данъчна основа на 0.00 лева, в резултат на приспадане на загуби от минали периоди. По отношение на задължителните осигурителни вноски и за този период е констатирано, че лицето не е внасяло дължимите осигурителни вноски по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и не са попълнени справките за окончателния размер на осигурителния доход. Не са подадени декларации обр. 1 и обр. 6.

От правна страна съдът е приел, че лицата упражняващи дейност като еднолични търговски, какъвто е и Е. М. в качеството му на [фирма] са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. По силата на чл. 6, ал. 8 от КСО /в приложимата за ревизираните периоди 2010 - 2013 г. редакция/ окончателният размер на осигурителния доход за тази категория осигурени лица се определя за периода през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните от справката към ГДД по ЗДДФЛ и не може да бъде по. малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния осигурителен доход. Вноските за ДЗПО на самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО - чл. 157, ал. 5 и ал. 6 КСО. Задължението за здравноосигурителни вноски на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО е регламентирано в чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. По силата на цитираната норма тези лица се осигуряват за своя сметка авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и окончателно върху доходите от дейността съгласно справката от годишната данъчна декларация.

За безспорно съдът е приел, че ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице не е внасяло дължимите авансови вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗЗО за ревизираните периоди 2010 - 2013 г. Съдът е посочил, че нормата на чл. 6, ал. 8 КСО изисква окончателния осигурителен доход да се определи за периода, през който е упражнявана трудовата дейност. В конкретния случай е счел, че жалбоподателят не е представил доказателства за периода, в който е упражнявал трудовата дейност като ЕТ. Не е попълнил и не е подал справките за окончателния осигурителен доход към ГДД. Декларациите обр. 1 и обр. 6, които е представил не са подписани и не съдържат данни /вх. номер, дата/, че са подадени в ТД на НАП. От протокол от 11.07.2014 г. съдът е приел, че подадените декларации не са приети и обработени от органите по приходите, тъй като към тях не са представени доказателства за периода, през който е упражнявана дейността. Съдът не е кредитирал заключението на ССЕ, тъй като вещото лице не е посочило въз основа кои проверени документи е установило периода на упражняване на дейността и такива документи не са представени по делото.

С тези мотиви съдът е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената част и е отхвърлил жалбата. С оглед изхода на спора е присъдил и разноски в полза на администрацията. Решението е правилно постановено.

Установените по делото факти, не са били спорни между страните и се подкрепят от събраните по делото доказателства. По делото е установено, че Е. М. Й. е получавал и декларирал доходи на различни основания: за периода 2010 г. - 2012 г. по трудово правоотношение с Университета по архитектура, строителство и геодезия и от стопанска дейност като едноличен търговец. За 2013 г. е декларирал доходи по трудово правоотношение, от дейност като ЕТ, от авторски и лицензионни възнаграждения и възнаграждение по извънтрудови правоотношения. В случаите, когато лицето получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 КСО, начинът за внасяне на осигурителните вноски е регламентиран в нормата на чл. 6, ал. 10 КСО /редакция, приложима за процесните периоди 2010 - 2013 г., сега ал. 11/. Според тази норма за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1/ доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2; 2/ осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; 3/ доходи за работа без трудово правоотношение.

По делото няма спор, че за ревизираното лице са внесени осигурителни вноски за доходите му от трудово правоотношение, както и за доходите му от извънтрудови правоотношения. Установено е и не се оспорва, че не са внесени авансови задължителни осигурителни вноски в качеството му на едноличен търговец - самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Такива съгласно чл. 6, ал. 7 и чл. 157, ал. 5 и ал. 6 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО се дължат върху минималния размер на осигурителни доход определен в Закон за държавния бюджет за съответната година и са за сметка на осигурените лица. За периода 2010 г. - 2013 г. минималният осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 7 КСО (в приложимата по време редакция, сега ал. 8) е 420 лева. Общият осигурителен доход на лицето, установен в ревизионния акт не надвишава максималния размер на осигурителния доход за съответния период - 2000 лева месечно, съответно 2200 лева. По силата на

Правилно съдът е очертал спорният по делото въпрос - относно периодите, за които се дължат осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Възражението, че трудовата дейност като ЕТ е упражнявана в по-кратък период от годишния, се поддържа и в касационната жалба. Правилно съдът е отхвърлил това възражение като недоказано. Законосъобразно съдът не е ценил като годни писмени доказателства неподписаните декларации обр. 1 и обр. 6 на лицето. В съответствие с чл. 202 от ГПК съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, според което през 2010 г. дейността е осъществявана от м. 05.2010 г. до м. 12.2010 г., включително, а през 2011 г. за периода от м. 01 - м. 04.2011 и през м. 12.2011. Заключението не е подкрепено от другите доказателства по делото и с конкретни счетоводни документи за дейността на ЕТ. С оглед на доказателствата по делото, следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон при преценката на периода, за който са дължими осигурителните вноски за този вид трудова дейност, поради което решението, с което жалбата на Е. М. Й., действащ и като [фирма] е отхвърлена, следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се дължат разноски за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в касационната инстанция в размер на 686.98 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6333 от 18.10.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 8102/2015 г.

ОСЪЖДА Е. М. Й., действащ и като [фирма] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град София при ЦУ на НАП сумата от 686.98 лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.