Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от М. Д. А., [населено място], против решение № 2370/24.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1434/2016 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] против заповед № 234/26.04.2016 г. на кмета на район [район], община В., с която, на осн. чл. 57а, ал. 1 и 2 ЗУТ вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти, по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на преместваем обект "павилион [наименование] и поставените до него машини и оборудване, разположени върху терен общинска собственост - част от тротоар в [населено място], [улица], непосредствено до спирка [наименование]. Съдът е отхвърил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Като се имат предвид неоспорените по делото доказателства, както и заключението на приетата СТЕ, обосновано решаващият съд е отбелязал, че процесният обект е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, поставен е на терен общинска собственост без надлежно разрешение и без правно основание, без да е предвидено в схема, съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ.

При обсъждане на посочените по-горе писмени доказателства и на разрешението от 2002 г. със срок на действие до 30.11.2005 г., издадено на друг правен субект, както и признанието за това, че дружеството - жалбоподател няма надлежно разрешение, както и неоспорването на становището, съдът е направил верен извод, че са доказани основанията по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2, във връзка с чл. 56, § 1, т. 3 ДР на ЗУТ и не са налице основания по чл. 146 АПК налагащи отмяната на оспорения административен акт. Правилно са приети за неотносими към законосъобразността му доводите относно това, че обектът не създава опасност за движението и че общината получава приходи от него тъй като законодателят не е предвидил хипотези за изключване на приложението на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ в такива случаи.

Неоснователни са и доводите за това, че дружеството ще претърпи значителни загуби, тъй като след премахването на обекта няма да може да го постави на друго място, както с оглед на съдържанието на цитираните по-горе разпоредби, така и с оглед на основния правен принцип никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2370/24.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1434/2016 г. по описа на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.