Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], с адрес на управление: Р. [], [населено място], чрез адв. А. като процесуален представитл, срещу решение № 7 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 181/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 8000-0003/08.01.2016 г. на началника на Митница – Свиленград, потвърдено с решение № Р-57 32-38036 от 11.02.2016 г. на директора на Агенция "Митници“. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и за постановяване на друго решение, с което административният акт да бъде отменен, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на М. П, чрез пълномощниците си юрк. Б. и юрк. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди наведените доводи и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № 8000-0003/08.01.2016 г. на началника на Митница – Свиленград, потвърдено с решение № Р-57 32-38036 от 11.02.2016г. на директора на Агенция "Митници“, с което на дружеството са определени за заплащане митническо задължение и др. държавни вземания (мито, акциз и ДДС) в общ размер от 3 619 533, 69 лева, възникнали съгласно чл. 202, ал. 1, б. „а“ и ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени въз основа на доказателствата по делото. Изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 АПК са обосновани и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

От фактическа страна е установено, че стоката (цигари) с посочено бруто тегло, описана в транзитна декларация MRN № 15TR33010000365191 (LRN№15LR3301000370772) и във фактура № 559472 от 13.03.2015 г., е превозвана с транспортно средство рег. № 34BIС49 и ремарке № 34BZA46, като е била поставена под режим „транзит“, задействан на територията на Р. [] на 13.03.2015 г. Придружавана е с ЧМР, фактура и опаковъчен лист. Неин получател е дружество в [държава], [област] област. Режимът транзит е следвало да приключи на 17.03.2015 г., в 17.35 ч. На същата дата в 04:53:45 часа на територията на Р. Б през МП „К. А“ е въведено посоченото превозно средство от Р. [], което е удостоверено в квитанция с № 15BG003103V14856435, за заплащане на сума от 43 евро за транспортното средство. С писмо рег. № 32-146563 от 30.07.2015 г. на директора на А. М, са изпратени на началника на М. С предоставени от турската митническа администрация транзитни декларации, търговски и транспортни документи, удостоверяващи превозването на цигари от въведени на територията на РБългария товарни автомобили. Част от приложените документи са свързани с транзитната декларация с превозвач дружеството - жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд и на административния орган, че съгласно чл. 215, ал. 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, мястото на възникване на митническото задължение е МП „К. А“, е законосъобразен. Компетентният административен орган за събиране на дължимите задължения е М. С.

Правилно съдът е приел, че по делото липсват доказателства за това, че процесните стоки са били представени пред българските митнически органи съобразно правилата на чл. 38-41 от Регламент 2913/92 г. на Съвета и че са били поставени под митнически надзор. Няма данни, че същите е следвало да преминат транзит през територията на страната ни, представляваща митническа територия на общността. Заключението на съда, че от представената квитанция за заплащане на такса за превозното средство на 17.03.2015 г., несъмнено е установено въвеждането с посоченото превозно средство на стоките, описани в транзитната декларация, на територията на Р. Б, се споделя от настоящия състав. Приключването преди това на транзитна операция в ПМУ Капъкуле не означава разтоварване на стоките и оставането им в Р. [] предвид предназначението на товара за [държава], както правилно е прието в обжалваното съдебно лешение.

Доводите в касационната жалба, че изводите на съда са в противоречие с тълкуването на чл. 202 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета, дадено в решение на СЕО по дело С-459/07, са неоснователни. Изводът за неправомерно въведени на територията на общността стоки са в съответствие с даденото тълкуване. В т. 21 от решението е прието, че неправомерно въвеждане представлява вносът на стоки, който не спазва следните етапи, предвидени от Митническия кодекс. На първо място, съгласно член 38, параграф 1 от кодекса стоките, въведени на митническата територия на Общността, трябва да бъдат незабавно превозени или до определеното митническо бюро, или до свободна зона. На второ място, съгласно член 40 от посочения кодекс, когато пристигнат в митническото бюро, стоките трябва да бъдат представени пред митническите органи. Представянето на стоките пред митническите органи е определено в член 4, точка 19 от същия кодекс като уведомяване на митническите органи съгласно установените форми за пристигането на стоки в митническото бюро или във всяко друго определено или одобрено място. В случая няма данни стоките да са били представени пред митническите органи в МП "К. А" по предвидения в ред. Представената квитанция доказва единствено заплащането на дължимата такса за транспортното средство. Не е установено, че стоките са задържани на територията на страната в резултат на неправомерното им въвеждане, съответно - отнемането им в полза на държавата, за да се приеме погасяване на възникналото митническо задължение по смисъла на чл. 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс.

Правилно е определен неговият размер, както и длъжникът, а именно дружеството превозвач [фирма]. Първоинстанционният съд е обсъдил наведените пред него доводи от страна на жалбоподателя във връзка с годината на съставяне на протокола за определяне на митническата стойност на процесните стоки. В случая се касае за техническа грешка, която не влияе на законосъобразността на акта.

Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 181/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково. Решението е окончателно.