Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. С., против решение № 3957 от 09.06.2016 г. по адм. д. № 737 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение изх. № 22-8793 / 28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и потвърденото с него разпореждане № 22-205 / 25.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, а преписката е изпратена на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София за издаване на мотивирано разпореждане при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 327, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 272а и чл. 274 от ТЗ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Д. М. Б. от гр. [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение изх. № 22-8793 от /28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и потвърденото с него разпореждане №22-205 от 25.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, с което е отказано прекратяване на трудов договор №6 / 01.03.2010 г. между Д. М. Б. и [фирма] в ликвидация, гр. [населено...