Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 4161/15.06.2016 г. по административно дело № 7612/2015 г. Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на М. Ц. Д. срещу решение № РО-471/09.07.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, с което е потвърдено разпореждане № [номер] от 13.03.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – София-град в частта му относно началната дата на отпускане на пенсията – от 23.01.2015 г.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от М. Ц. Д. от [населено място]. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), като аргументира теза, че съдът в обжалваното решение неправилно е тълкувал и приложил отмяната на разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, влязла в сила на 01.01.2015 г. Иска отмяна на решенията на съда и на директора на ТП на НОИ – София-град и изпращане на делото на административния орган за ново произнасяне.
Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт В., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага решението на съда като неправилно да бъде отменено.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяния от касаторката порок, което обусловя наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните, а спорът е бил правен относно началната дата на отпускането на пенсията при установените по делото факти и обстоятелства. От съществено значение за решаването му е безспорно установеното, че М. Ц. Д. е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 17.05.2014 г., трудовото й правоотношение с последния й работодател е прекратено на 15.12.2014 г., когато е прекратено и осигуряването й, а е подала заявление с искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 23.01.2015 г., от която дата пенсионният орган с процесното разпореждане от 13.03.2015 г. й е отпуснал исканата пенсия. Тя е оспорила по административен ред това разпореждане само относно началната дата на отпускането на пенсията, като е посочила, че същата е следвало да бъде отпусната считано от 15.12.2014 г. Това нейно становище не е било възприето от директора на ТП на НОИ – София-град, който с обжалваното пред първоинстанционния съд свое решение от 09.07.2015 г. е оставил жалбата на Д. без уважение, понеже не била подала заявлението си в шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО от придобиването на правото на пенсия. На свой ред съдът, позовавайки се на законодателна промяна – отмяната на разпоредбата на ал. 2 от чл. 94 на КСО, в сила от 01.01.2015 г., е приел, че приложимата правна норма за случая е ал. 1 на чл. 94 от КСО, поради което е отхвърлил сезиралата го жалба.
Настоящият съдебен състав не споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, формулиран в мотивите на проверяваното решение. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Ц. Д. неправилно е отпусната от датата на подаване на заявлението за пенсиониране – 23.01.2015 г., вместо от датата на прекратяване на осигуряването – 15.12.2014 г., след като заявлението за отпускане на пенсията е подадено в 6-месечен срок от прекратяването му. Поради това, че към датата на придобиване на правото на пенсия - 17.05.2014 г., когато жалбоподателката е навършила необходимите възраст и стаж, същата е работила по трудово правоотношение и осигуряването й не е било прекратено, съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 94, ал. 2 от КСО тя не е имала възможност да упражни правото си на пенсия, защото е била задължително осигурено лице. Осигуряването е прекратено на 15.12.2014 г. и тъй като в 6-месечен срок от тази дата Д. е подала заявлението си за отпускане на пенсия, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, която е действала към момента на придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и към датата на прекратяване на осигуряването, пенсията е следвало да бъде отпусната от прекратяване на осигуряването. Административният орган неправилно е приложил измененията на чл. 94 от КСО отм. яната на алинея втора), които са в сила от 01.01.2015 г., със задна дата, тоест за събития, възникнали преди тази дата, което е довело до намаляване на предвидения в закона 6-месечен срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия, при който пенсията се отпуска от датата на прекратяване на осигуряването.
В случая следва да се направи разумно тълкуване на законодателното изменение отм. яната на чл. 94, ал. 2 от КСО) през призмата на целта и разума на това изменение и предвид оправданите правни очаквания на правоимащите, съобразявайки и решението от 05.11.2014 г. по дело № С-103/2013 г. на Съда на Европейския съюз.
Горното обуславя извод, че пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - София-град също е издал незаконосъобразен акт.
Водим от горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване досежно началната дата на отпускане на пенсията на М. Ц. Д.. Като е отхвърлил жалбата на Д. Софийският градски административен съд е постановил подложеното на касация решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо отмененото първоинстанционно решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ – София-град, а административната преписка се върне на постановилия го орган за ново произнасяне при спазване на дадените по-горе задължителни по тълкуването и прилагането на закона.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 4161/15.06.2016 г. по административно дело № 7612/2015 г. на Административен съд - София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № РО-471/09.07.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София-град.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град за ново произнасяне в едномесечен срок съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.