Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Габрово против решение № 30 от 22.04.2016 г., постановено по адм. д. № 21/2016 г. на Административен съд – Габрово и по частна жалба, подадена също от директора на ТП на НОИ – Габрово срещу определение № 266 от 10.052016 г. по същото дело на Административен съд – Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, като вместо него се постанови друго, с което първоинстанционната жалба да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В частната жалба излага доводи за неправилност на определението, с което обжалваното съдебно решение е допълнено в частта за разноските, тъй като не е взето в предвид възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от административния орган в първоинстанционното производство и претендира изменение на размера на присъдените на жалбоподателя разноски.

Ответникът – И. Й. П. от [населено място], чрез повереника си адв. Н., изразява писмено становище по касационната и частната жалба, като моли същите да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалба. Решението и определението на административния съд са правилни, поради което следва да се оставят в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата...