Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Й. В., [населено място], [улица] срещу решение № 258 от 07.07.2017 г. по адм. д. № 182/2017 г. по описа на Административен съд - Враца. Иска отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно и необосновано е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. По делото не се доказа, че директорът на ОД на МВР Враца има права да налага мерки по чл. 171, ал. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и акта от който черпи тази компетентност. Излага доводи относно материалната доказателствена сила на АУАН и невъзможността от оспорване на същия в съдебното производство по обжалване на заповед за налагане на принудителна административна мярка.

Ответната страна - началник на РУП Козлодуй при ОД към МВР Враца не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 258 от 07.07.2017 г. по адм. д. № 182/2017 г. по описа на Административен съд – Враца е отхвърлена жалбата на Е. Й. В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0288-000064 от 13.03.2017 г., издадена от началник РУП Козлодуй при ОД към МВР Враца, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена санкция по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на Е. Й. В., прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Пежо 406“ с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 1 година, като неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно оправомощаване установено от т. 1.4 на заповед № 369-з 208/01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР-Враца.

Приел е, че оспорената заповед е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № Г422718 от 08.03.2017 г., за това, че на 08.03.2017 г. около 22.10 ч. в [населено място] на [улица]срещу №[номер] посока на движение към [улица], оспорващият управлява собствения си лек автомобил марка „Пежо“ 406 с рег. [рег. номер на МПС] като отказва да му бъде извършена проверка за наркотици или други упойващи вещества с техническо средство Дрегер Drug test 5000 № ARDF-004 за установяване на тяхната употреба. На същия е издаден талон за медицинско изследване № 0381052 и не е дал кръвна проба, с което е нарушил нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

Посочил е, че в обжалваната заповед подробно е описана фактическата обстановка и е посочено правното основание за издаването й – чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Съдът е приел, че от доказателствата по делото – административната преписка е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен с техническо средство. Не е дал и кръвна проба. Следователно, са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че на 08.03.2017 г. около 22.10 ч. в [населено място] на [улица]срещу №[номер] по посока на движение към [улица]касаторът е управлявал лек автомобил. При извършената проверка е отказал изпробване с техническо средство за установяване на наркотични вещества и не е изпълнил даденото предписание за медицинско изследване на кръвта за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН, който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. В хода на проведеното административно производство и съдебната фаза на процеса касаторът не е представил надлежни доказателства, с които да опровергае констатациите в акта.

Следва да се посочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. С цитираната заповед №8121з-48 от 16.01.2015 министърът на вътрешните работи оправомощава полицейски органи да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по смисъла на чл. 186 и 189, ал. 1 и 12 ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма правомощието да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП министърът на вътрешните работи определя службите за контрол на движението по пътищата, но той нито има правомощието да определи длъжностните лица, които да издават заповеди за прилагане на принудителните мерки, нито има правомощието да им делегира тази компетентност, защото той самият не я притежава.

Заповедта, която делегира компетентност на издалия оспорената заповед орган, е заповед №369з-208 от 01.02.2015 г.(л. 8). Същата е издадена въз основа на заповед №8121з-48 от 16.01.2015 г. Безспорно е, че със заповед №8121з-48 министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП. Редът и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, извършван чрез проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия се урежда с Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 56 от 24.07.2015 г.).

С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ЗДвП директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца, оправомощава началниците на РУП на ОД МВР – Враца да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП.

За да е материално законосъобразна заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е необходимо по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата. Член 171, т. 2а от ЗДвП съдържа няколко алтернативни хипотези, като могат да се осъществят и няколко от тях.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че заповедта за прилагате на ПАМ е издадена от компетентен орган след изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК относно приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В оспорената заповед са посочени фактическите и правните основания за издаването й.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. От доказателствата по делото е видно, че в случая органът твърди, че е налице отказ на лице, което управлява моторно превозно средство, да бъде проверено с техническо средство. Разпоредбата не изисква наличието кумулативно на отказ за проверка с техническо средство и на отказ да се даде кръв за медицинско изследване. И единият отказ е достатъчен.

При правилно разпределена доказателствена тежест по чл. 170 от АПК, основателно е прието, че административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година на собственик, който управлява моторно превозно средство и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Установеният отказ на касатора за извършване на медицинско изследване на кръв изпълва една от хипотезите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, както и отказът да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на наркотични вещества или техни аналози.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, акцентиращи върху немотивираност на заповедта. Административният акт съдържа необходимият обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Както правилно е посочил първоинстанционният съд АУАН и Протокола за медицинско изследване имат характер на официални писмени документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в тях факти и обстоятелства, поради което наведените от касатора възражения в тази насока са неоснователни.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение е правилно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258 от 07.07.2017 г. по адм. д. № 182/2017 г. по описа на Административен съд – Враца. Решението е окончателно.