Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби подадени [фирма], представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуален представител и от [фирма], представлявано от управителя, чрез процесуален представител, двете срещу решение № 31 от 03.04.2017 г. на Административен съд - Силистра по адм. дело № 146/2016 г. С него се отхвърля жалбата на [фирма] против Заповед № 383/16.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Р., с която е ограничена производствената дейност на Млекопреработвателно предприятие в [населено място] на основание чл. 158 т. 3 и т. 4 и чл. 159 ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/.

В жалбата от [фирма], както и в жалбата от [фирма] се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие на нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане и на сторените в производството разноски.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция по околна среда и водите /РИОСВ/ - гр. Р., в представена писмена защита и в откритото съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на [фирма] срещу Заповед № 383/16.09.2016 г., издадена от Директора на Регионалната дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Р., в условията на заместване, на основание чл. 160 ал. 1, във вр. с чл. 158 т. 3, т. 4 и чл. 159, ал. 2 от ЗООС, с която е разпоредено ограничаване на производствената дейност на дружеството-жалбоподател чрез принудително извеждане...