Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. против Решение № 1138 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 77/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В.. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-03001915002533-091-001/01.10.2015 година на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 577/18.12.2015 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на К. З. П. от [населено място], като [фирма] - [населено място], ЕИК[ЕИК] са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) за 2010 година в размер на 37 548, 85 лева и лихви върху установените задължения в размер на 16 979, 97 лева до датата на ревизионния акт. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на нормата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО при установеното задължение по ЗДДС. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - Варна и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] - [населено място] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на режшението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено...