Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна срещу решение № 1159/27.05.2016 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1881 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 271305189/10.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, установяващ в тежест на Г. С. Г. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010, 2011 и 2012 г. в общ размер 213 268.49 лева и за лихви за забава върху данъчното задължение в общ размер 35 050.38 лева, както и лихви върху авансови вноски за 2011 и 2012 г. в общ размер 5 632.02 лева. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци. Отрича възможността за приравняване на земеделските производители на еднолични търговци с позоваване на чл. 29а, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като това приравняване е само за определяне на облагаемия доход, годишната данъчна основа и спазването на изискванията на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), а не и за целите на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Според касатора правото на преотстъпване на данъка е изключено и от изначалната невъзможност физическото лице без търговско качество да отговаря на условията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Г. С. Г. отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените за касационното производство разноски.

Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата...