Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Красен ММ5” ЕАД – гр. С. срещу решение от 15.09.2008 г., постановено по адм. дело № 3056/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „д” състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1/27.03.2006 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. С., потвърдено с решение № 1127/26.05.2006г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4 461, 57 лв. по 8 бр. фактури, издадени от „Роза” ООД за данъчен период месец юли 2004 г. Макар в касационната жалба да не са конкретизирани отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, от краткото й изложение може да се направи извод, че се сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствата, тъй като съдът е приел, че не е налице реалност на доставките, въпреки представените доказателства. Твърди се от касатора, че видно от представения по делото ДРА на „Роза” ООД данъчният орган не е санкционирал процесните фактури и е приел, че правилно ги е отразил в дневниците си за продажби.

Ответникът по касационната жалба дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. чрез процесуалния си представител юриск. Михайлова я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата Софийски градски съд...