О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е

на съдиите Владислав Славов и Благовест Пунев по к. д. № 2/2012 г.

Не споделяме становището на мнозинството съдии за противоконституционност на чл. 414а КТ по следните съображения:

Според ал. 1 на новосъздадения с изменението на КТ текст на чл. 414а работник или служител, който предоставя работната си сила без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за изпълняваната работа от съответната икономическа дейност или професия, а според ал. 2 – платената глоба по ал. 1 се превежда във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) и на НЗОК по ред, определен от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.

Оспореният текст въвежда административна отговорност за работника и служителя, който предоставя работната си сила без трудов договор. Престирането на труд по трудово правоотношение без да има правопораждащо основание, в случая трудов договор, представлява нарушение на закона. В този контекст поддържаното от вносителя противоречие на текста с чл. 48 от Конституцията не е налице, тъй като предвидената с него санкция е мотивирана от изискването за добросъвестно изпълнение на задълженията от страните по трудовото правоотношение, а такава страна е и предоставящият работната си сила работник или служител. Член 48, ал. 1, изр. 1 от Конституцията визира правото на труд на гражданите, а изр. 2 – задължението на държавата да създаде условия за осъществяването на това право. Оспорването на разпоредбата на чл. 414а КТ разкъсва и противопоставя двете части на текста на чл. 48, ал. 1 от Конституцията, тъй като правото на труд се реализира чрез осигуряване на условията за неговото осъществяване, а част от тези условия са възникване на валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор. Последното трябва да се обезпечи чрез въведената...