ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдиите Румен Ненков и Кети Маркова по к. д. № 2/2012 г.

Не сме съгласни с постановеното решение в частта, с която е обявена противоконституционност на чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 414а от Кодекса на труда (КТ).

1. Според нас несъобразена с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията е само разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 5 от КТ единствено защото дава възможност на законодателната и изпълнителната власт едностранно да изключат от социалния диалог на национално ниво отделна работодателска организация, като й възложат друга дейност, без възлагането да е изрично обвързано с принципа на доброволност, т. е. с волята на самата организация, изразена от нейния върховен представителен орган (вж. Решение на Конституционния съд № 10/1994 г. по к. д. № 4/1994 г., раздел втори). Споделяме и виждането, че е било необходимо заварените случаи да бъдат решени с преходно законово правило, основано на същия подход.

Всички други изисквания за признаване на представителност на национално ниво на организациите на работодателите обаче са напълно пропорционални на законовата цел и са в рамките на допустимата законодателна целесъобразност. С пълна сила това важи и за разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от КТ, обявена за противоконституционна от мнозинството конституционни съдии по непоследователни и не съвсем ясни съображения. Посочената разпоредба е симетрична на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от КТ, по отношение на която искането е отхвърлено. Законодателят е преценил, че изискуемият за признаване на национална представителност общ брой на работници и служители, членуващи в организация, защитаваща техните права и интереси, трябва да бъде завишен от 50 000 на 75 000, като това решение е възприето от Конституционния съд. При това положение за нас остава необяснимо защо същевременно е установена противоконституционност на аналогичното увеличаване на изискването за национална представителност по...