Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на С. Д. Я. от гр. С. против решение № 11/23.03.2009г., постановено по адм. дело № 7223/2008г. от Административен съд – София-град.

Оплакванията в касационната жалба са за допуснати: нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост.

Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи СДВР не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град отхвърля жалбата на С. Д. Я. от гр. С. против заповед № 3-14215/10.10.2008г., издадена от директора на СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт" на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), заглавие изменено ДВ бр. 82/2009г. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспорената пред него заповед, с която на Янков в качеството му на управляващ и представляващ търговско дружество „Динамо-Ин” АД гр. Я. е наложена забрана за напускане на страната на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалния и материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Решението е правилно. Липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и матералноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. От данните по административната преписка безспорно е установено качеството на касатора като управляващ и представляващ търговското дружество. На следващо място не са опровергани и доказателствата за задълженията на дружеството към държавата в размер по-голям от 5 000лв.

Смисълът на забраната по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБДС във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за напускане на страната е да мотивира членовете на управителните и контролните органи на юридическото лице, което има данъчни и други публични задължения да проведат стопанската политика на дружеството по начин, че то да погаси тези задължения. С нея не се прехвърля отговорността за задължения на юридическото лице към органите на управление, но се цели ангажиране на отговорността на тези лица по погасяване на задълженията. Не се споделят касационните възражения за допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт поради приетото от административния съд качество на Янков на управляващ и представляващ търговското дружество длъжник. Действително съветът на директорите на търговско дружество „Динамо-Ин” АД е конструиран само от юридически лица, което очевидно е позволено от устава на дружеството, като в удостоверението за актуално състояние на фирмата са посочени физическите лица определени за представители за изпълнение на задълженията на юридическите лица в съвета на директорите на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от Търговския закон ТЗ член на съвет може да бъде дееспособно физическо лице. Ако уставът допуска, член може да бъде и юридическо лице. Юридическото лице е солидарно и неограничено отговорно заедно с останалите членове на съвета за задълженията, произтичащи от неговия представител. Посочената правна уредба на изключението за състава на съвет на директорите на акционерно дружество е в подкрепа на изводите на решаващия съд относно качеството на касатора, който представлява съгласно чл. 234, ал. 1 ТЗ „Ю. Е. търговска компания” АД, включена в състава на директорите на „Динамо-Ин” АД, което дружество от своя страна се управлява и представлява от „Ю. Е. компания” АД отново чрез представителя С. Я.. Следователно правилно и в съответствие с материалния закон е прието в първоинстанционното решение, че ограничителната мярка е произнесене спрямо лице, което попада в кръга, посочен в разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, букви „а” и „б” от ДОПК.

Не се споделя и не намира опора в закона и второто касационно възражение за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано с ликвидацията на търговско дружество „Ю. Е. търговска компания” АД. След обявяване на дружеството в ликвидация, до неговото заличаване в регистъра на съда, то съществува като правен субект, аргументи за този извод се съдържат в чл. 273, ал. 1 ТЗ. В доказателствата по делото, включително и представените в касационната инстанция, не се съдържат данни за заличаване на „Ю. Е. търговска компания”, вписано по съответния ред в търговския регистър. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/23.03.2009г., постановено по адм. дело № 7223/2008г. от Административен съд – София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Й. П. В.Г.