Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” против решение № 12/17.03.2009 г., постановено по адм. д. № 2683/2008 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.
О. К. Я. Г. оспорва касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното:
С обжалваното решение е отменена заповед № 367/15 от 22.04.2008 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с която на К. Я. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено, че дисциплинарното наказание на държавния служител било наложено за това, че при извършване на проверки на превозни средства в гр. Б. на 08.04.2008 г. липсва компютърна разпечатка за измерените стойности на вредни емисии в отработените газове на проверения автобус; извършвани са проверки на други превозни средства, без отразяването им в ежедневния отчет, както и за неспазване на установеното работно време за периода от 9.50 ч. -10.06 ч. на 08.04.2008 г.
Съдът приел за установено, че К. Г. е извършил първото дисциплинарно нарушение, а именно не е представил компютърна разпечатка от извършената проверка на автобус „Чавдар”, а останалите дисциплинарните нарушения, изразяващи се в извършване на проверки на други превозни средства, без отразяването им в ежедневния отчет и неспазване на установеното работно време не са извършени от държавния служител. От събраните по делото доказателства не се установило Георгиев да е извършвал проверки на пътни превозни средства, които да не са отразени в ежедневния отчет. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установило, че тахографските листове на двата автомобила са изваждани, но вещото лице не може да каже нито къде, нито от кого са вадени. Съдът е направил извод, че при липса на доказателства държавния служител да е извършил проверки на други превозни средства, които не е регистрирал и не е отразил в ежедневния отчет, то същият не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Относно неспазване на установеното работно време, е прието, че след като Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, предвижда само, че работното време на агенцията е от 9.00 ч. до 17.30 ч. при петдневна работна седмица и не посочва точно време за почивка, а нормата на чл. 52 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) регламентира, че работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник на съответната администрация, а почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути, то не е налице нарушение на чл. 23 от ЗДСл., тъй като във времето от 9.50 ч. до 10.06 ч. Георгиев е ползвал законоустановената си почивка.
Първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 91 от ЗДСл., като административния орган не е обсъдил предпоставките на посочената разпоредба, при липса на материалноправни предпоставки относно описаните нарушения по т. 2 и 3, както и в противоречие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно.
Законосъобразен е изводът на съда, че Георгиев като член на екип, извършващ проверки на автомобили, не е извършвал такива, които не са отразени в ежедневния отчет за проверените моторни превозни средства на 08.04.2008 г. По делото не са ангажирани доказателства екипът и в частност Георгиев да е извършил такива проверки, без да са отразени в ежедневния отчет. Само от факта, че е налице сигнал от водач на автомобил, извършващ международен превоз от Турция до Русия за поискани и получени 120 долара от екипа, в който е участвал Георгиев, за да не се състави акт за извършено административно нарушение, не може да се направи извод, нито, че автомобилът на подалия сигнала е бил спиран за проверка, нито, че са извършвани проверки на автомобили, без отразяваните им в ежедневния отчет. По делото не са представени доказателства за образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 301 от НК, на което обстоятелства се е позовал административнонаказващия орган. По делото е представен единствено протокол за обиск и изземване от 08.04.2008 г., от който се установява, че при обиска Георгиев е имал в себе си цигари, запалка, ключодържател, ключове, мобилен телефон и тоалетна хартия. Липсват каквито и да било доказателства, установяващи, че са извършвани проверки на автомобили, невписани в ежедневния отчет, в т. ч. и на автомобила, управляван от подателя на сигнала. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е видно, че часът на пристигане в гр. Б. на двата автомобила с чужда регистрация не може да бъде установен от данните записани върху тахографските им листове, не може да бъде установено и мястото на спирането им. Тахографските листове са изваждани в отбелязаните в заключението часове, но водачите на автомобилите могат сами да ги изваждат от тахографа. От липсата на доказателства за извършване на дисциплинарното нарушение следва, че същото не е извършено. В подкрепа на този извод е и доклада на директора на регионалната дирекция на агенцията в Бургас от 09.04.2008 г., в който е отблелязано, че безспорно са установени две нарушения, а именно неразрешен престой извън мястото на контрол, през което време инспекторите са се хранели, както и загуба на разпечатката от проверения автобус „Чавдар”. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че Георгиев не е извършил описаното дисциплинарно нарушение е законосъобразен.
Неправилно съдът е приел, че държавния служител не е извършил нарушение на чл. 23 от ЗДСл., но това не е повлияло върху правилността на извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че държавният служител не е спазил установеното работно време, като е направил нерегламентирана почивка за 15 мин. Незаконосъобразен е изводът на съда, че устройственият правилник на агенцията не посочва точно определени часове за почивки. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" работното време е от 9, 00 до 17, 30 ч. с почивка от 12, 30 ч. до 13, 00 ч., от което следва, че Георгиев е нарушил нормата на чл. 23 от ЗДСл.
От изложеното следва, че дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено за липса на компютърна разпечатка на проверен автобус, като проверката е отразена в ежедневния отчет и неспазване на законоустановеното работно време за 15 минути. След като по делото е установено, че едно от нарушенията, за които е наложено дисциплинарното, не е осъществено, то се налага извода, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. дисциплинарнонаказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба или за гражданите. Ето защо решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон, а доводите на касатора за противното са неоснователни.
При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение , РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/17.03.2009 г., постановено по адм. д. № 2683/2008 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ И. С. И.Д.